Това се случи преди революцията.
Една жена на търговец се прозя, а в устата ѝ влезе кукувица.
Търговецът дотича като чу зова на своята съпруга и моментално съобразявайки за какво всъщност става дума, постъпи по най-остроумния начин.
От този момент той стана известен на целия град и го избраха в сената.
Но след четири години в сената, нещастният търговец една вечер се прозя и в устата му влезе кукувица.
На зова на своя съпруг притича жена му и постъпи по най-остроумния начин.
Славата за нейната находчивост се разнесе по цялата губерния и заведоха жената на търговеца в столицата, за да я покажат на митрополита.
Като изслуша дългия разказ на жената на търговеца, митрополитът се прозя и в устата му влезе кукувица.
На гръмкия зов на митрополита дотича Иван Яковлевич Григориев и постъпи по най-остроумния начин.
За това Иван Яковлевич Григориев бе преименуван на Иван Яковлевич Антонов и така го представиха на царя.
Ето така става ясно по какъв начин Иван Яковлевич Антонов направи кариера.
БАЩА И ДЪЩЕРЯ
Имаше Наташа два бонбона. Тя изяде единия и ѝ остана един бонбон. Наташа сложи бонбона пред себе си на масата и заплака.
Изведнъж гледа – пред нея на масата отново има два бонбона.
Наташа изяде единия и отново заплака.
Плаче Наташа, а с едното око гледа към масата дали няма да се появи втори бонбон. Но втори бонбон не се появява.
Наташа престана да плаче и започна да пее. Пя, пя и изведнъж умря.
Дойде бащата на Наташа, взе я и я отнесе при домоуправителя.
– Ето – каза бащата на Наташа. – Засвидетелствайте смърт.
Домоуправителят духна на печата и го удари върху челото на Наташа.
– Благодаря – каза бащата и понесе Наташа към гробището.
А на гробището беше пазачът Матвей, той винаги стоеше до вратата и не пускаше никого в гробището, така че се налагаше покойниците да се погребват направо на улицата.
Погреба бащата Наташа на улицата, свали си шапката, сложи я на това място, където зарови Наташа и си тръгна към къщи.
Дойде си, а Наташа вече в къщи седи. Как така? Ами много просто: изпълзяла изпод земята и дотичала в къщи.
Гледай ти какво нещо! Бащата така се разстрои, че падна и умря.
Извика Наташа домоуправителя и каза:
– Засвидетелствайте смърт.
Домоуправителят духна печата и го удари върху една хартийка, а след това на хартийката написа: „С това се удостоверява, че еди-кой си действително е умрял.“
Взе Наташа хартийката и я понесе към гробището да я погребва. А пазачът Матвей ѝ казва:
– За нищо на света няма да те пусна.
Наташа казва:
– Само да погреба тази хартийка.
А пазачът казва:
– Изобщо не се моли.
Зарови Наташа хартийката на улицата, сложи на това място своите чорапки и тръгна към къщи.
Връща се в къщи, а баща ѝ вече в къщи седи и си играе на малък билярд.
Наташа се учуди, но нищо не каза и отиде в стаята си да расте.
Расна, расна и след четири години стана голяма госпожица.
А баща ѝ се състари и прегърби. Но двамата като си спомнят как се взеха за покойници, падат на дивана и се смеят. Друг път се смеят по двайсетина минути.
А съседите като чуят смеха веднага се обличат и отиват на кино. А веднъж отидоха и повече не се върнаха. Май че ги блъснал автомобил.
ИЗ СИНЯ ТЕТРАДКА №12
Някой си Пантелей удари с пета Иван.
Някой си Иван удари с колело Наталия.
Някоя си Наталия удари с намордник Семьон.
Някой си Семьон удари с корито Селифан.
Някой си Селифан удари с палто Никита.
Някой си Никита удари с дъска Роман.
Някой си Роман удари с лопата Татяна.
Някоя си Татяна удари с гърне Елена.
И започна бой.
Елена биеше Татяна с оградата.
Татяна биеше Роман с дюшека.
Роман биеше Никита с куфара.
Никита биеше Селифан с подноса.
Селифан биеше Семьон с ръце.
Семьон плюеше в ушите на Наталия.
Наталия хапеше Иван за пръста.
Иван риташе Пантелей с пета.
– Ех, – мислехме си ние – бият се добри хора.
Превод: Маргарита Джоганова