Епиграфът рядко се отнася по ясен и директен начин към текста, който украсява. Понеже, оправдава се, е необходимо да изрази изящната свързаност на нещата. Вътрешно духовно освободен от уродливостта и бедността на официозните литературни форми, той идва от почти музикален порив на душата. Толкова радостен с далечно загатване, в своята естественост е по-нежен от светлината на звездите.
Понякога не е знак за връзка, нито дори крехка и далечна, (само умерена) проява на каприз, божествен проблясък, мистериозно непосредствено общуване с реалността.
Епиграфът е като далечна нота, обвързана с нашите чувства. Нещо трептящо, като струна на клавесин в наш глас от минало време.
НА ЦИРЦЕЯ*
Цирцея, богиньо свещена! Следвах неотклонно твоите съвети. Но не ме привързаха към мачтата, когато разпознахме острова на сирените, защото идвах решен да се погубя. В средата на притихналото море имаше фатална поляна. Приличаща на блуждаещ по вълните кораб, натежал от теменуги.
Цирцея, благородна богиньо с прекрасни коси! Съдбата ми е жестока. Понеже идвах, решен да загубя, сирените не пееха за мен.
* circe (исп.) – означава също коварна, хитра жена – бел. прев.
ЛОШ АКТЬОР НА СОБСТВЕНИТЕ СИ ЕМОЦИИ
Пристигна в планината, където живееше старецът. Стъпалата му бяха окървавени от облите камъни по пътя, блясъкът в неговите очи беше потъмнял от униние и умора.
– Сеньор, седем години вече, откакто идвах да моля съвет. Уважавани мъже от далечни страни хвалеха твоята мъдрост и святост. Преизпълнен с доверие, чух думите ти: „Слушай собственото си сърце и не се наблюдавай, когато показваш любов към ближния.“ Оттогава насам не прикривам своите страдания от хората. Сърцето ми стана камък в прозрачна вода. Но благодаря на Бога, че не се стовари върху мен. Проявите на любов към моите братя те намираха за притворство. И ето тук самотата помрачи моя път.
Отшелникът го целуна три пъти по челото, една тиха усмивка озари лицето му и каза:
– Скривай от братята си любовта, която изпитваш и спотаявай твоите страдания пред другите, защото, сине мой, си лош актьор на твоите емоции.
ЖИВОТ НА ПОЛЕТО
Нима духът на виолините
е отнесен от вика на една струна,
която се скъсва?
Кортежът върви надолу по улицата с мъртвеца начело. Утринта е весела и слънцето се смее с доброто настроение на старец. Точно за слънцето разговарят покойникът и един бедняк – по всяка вероятност непоправим пияница, – който върви случайно с погребението.
– Съжалявам, че не можеш да усетиш топлината на слънцето и няма вече да пееш своите игриви песни в тази светла сутрин.
– Брей! Пръстта също е весела и нейната веселост, малко влажна наистина, е всепроникваща.
– Жал изпитвам към теб, че не можеш да видиш слънцето: сега доволно пуши лулата си като буржоа пред своя магазин, който спокойно гледа как играят децата му.
– Точно така зазорява и в гробищата и от обраслите с мъх стени пеят чинки.
– А приятелите, които изоставяш?
– В гробищата човек може да си намери добри другари. Под упорития декемврийски дъжд мъртъвците бъбрят оживено. През останалото време на годината внимателно наблюдават от разрушените си гробове новите гости.
– Но…
– Малко са мързеливи, вярно. Рядко напускат леглата си, които вече са размекнати от влагата и от зайците.
– Въпреки…
– Животът в полето също има свои прелести.
БАЛАДА ЗА ЛИСТАТА НАЙ-ВИСОКИ
на Енрике Гонзалес Мартинес
Люлеем се сладостно в най-високото на липите край белия път. Люлеем се нежно над керваните, които отминават и се връщат. Някои идват засмени и празнични, други отминават в тишина. Пилигрими и търговци, фокусници и прокажени, евреи и войници минават забързано и така понякога долавяме песента им.
Говорят за всекидневните си копнежи и биха могли да угасят мъките си само с шепа дублони или с чудото на Рокамадорската Света Богородица. Не са красиви техните нещастия. Загрижени, те нищо не знаят за утринните съзвучия в перлено розово; за успокояващото индиго на небето по пладне; за страните отсенки на залеза, когато сладострастните тъмночервено и наситен цинобър се преливат с неясния кобалт и свръхземното-зелено, в които скучаят морските чудовища на Бьоклин.
На това чудесно място високо над грижите и делата им вечерният вятър ни люлее нежно.
Превод от испански: Спасиана Евтимова