Може би
Ако изключим Отшелниците
аз съм последният играч
който упражнява правата си
навик
а какво е
изгодата не разбирам
Пълнолунието което рисува когато не съществува Бог
доказва точно обратното
течение
каква вода
синя искряща
отвъд звуковата бариера на Сирените
ми маха
подскачайки
ела
някъде
завършено почива Съвършенството
оставяйки да потече до нас поточе
Vivaldi Mozart.
всеотразяваща обица
в мигът когато с учудване обръщаме главата си
а действителността
не се интересува
кой присвоява тленната страна
и кой другата
стрелите устремени нагоре и стрелите устремени
надолу
никога не се срещнаха
градината вижда
слуша звуците на цветовете
спектърът който една ласка
оставя
върху гордото тяло в мига
когато хиляди дърпания го
разнищват
високо
беснеят знаменията
какво от това
никой нищо не разбира
оставаме като антени
изхвърлени в пустинята повредени от векове
а вълните отчаяно се борят
да уловят приемник
струи от музика
електронна
на които токата от колана се откопчава
и падат заедно с други звезди
дълбоко в нощта там където едва
извивката на земята се вижда.
2. И какво ще стане когато
завършат социалните битки когато откритията
се обезсмислят всички желания се изпълнят
вакуум
в който ще паднат (и добре ще направят)
всички които въртят колелото заради
Колелото
блясък
ние останалите
ще заживеем посветени в санскритския език на тялото
говоря важно и метафорично
искам да кажа както рисуваше Pierro
della Francesca или както пикаеше
Arthur Rimbaud
винаги със съгласието на слънчогледите
(ето бе какво значи поезия)
но тогава още съществуваха
рози с религиозен смисъл
алилуя
Господарката на Ангелите
със златен парашут
слизаше до твоята възглавница
лягаше до теб Сине мой
безкрайно поле
полегнали надясно са всички лалета
наляво вятърът
цветодател безгрешен
градината вижда
постоянно трябва да се превръщаме в картина
Toute la mer et tout ciel pour une seule
victoire d`enfance
с други думи нещо. малко но и
толкова значително че
магията да ни движи ръката и да я тълкува
както се преместват сенките
сякаш
са получили благословията на Бога
както преди години и Светците.
3. Високите планини
като Андите например
имат свой двойник
в нас както в Космоса
се предполага
че съществуват черни дупки)
там където когато се изкачваме към върха
и въздухът е разреден толкова
че ти се завива свят
човешките органи не издържат тази чистота
Vermeer някога успя
но се възползува от цветовете
писането не може
изисква да изхвърляш рибата и да изяждаш костите
сила
ах да можеше да застине пламъкът в шепата ни
устремен нагоре
ще ни вземе онзи който премества тълпите
градината вижда
в зелените води на Атлантида
гмуркат се Ливиейки
ражда се девойка
от Тира
нейната сочеща ръка показва разстоянието
което ни дели от начина всички ние да станем
ангели с пол.
4. Дали е бил прав или не
Плотин ще се разбере един ден
голямо прозрачно око
и едно море зад него като Елена
вплитаща слънцето
заедно с останалите цветя в косата си
сто милиона знамения
омега зет ета
които ако не ти оформят дума
утре
ще е вчера завинаги
говоря философски
вътре в двойките има една златна муха
която повтаря безкрайно Одисеята
половината Навзикая се удължава от вълните
и отраженията далече
до крайбрежията на Мала Азия
където някога Хераклит
обитаваше Мълнията
(не е печатна грешка)
на някакво друго ниво войните ще се повторят
без никакви жертви
имаме много смърт в резерва
градината вижда
започва обратното броене
упадък
подем
пробуждане
гръдта на една млада жена се превръща
в алинея на бъдеща Конституция.
5. Е и! От онези който някой ден сигурно
ще имат надмощие
се спасих слава Богу
нека никога
не ми подадат ръка
ще има винаги двама трима храбреци
които ще гледат на света
безкористно
Историята е старост
а плодът в зъбите е младост
само една усмивка ако е от извор побеждава
и градината вижда
внезапно се засилва
от средата на душата да ни настигне.
6. Ах ако познавам
една истинска свобода
ще мога да възхвалявам
без да изглеждам фарисей
ако можех да виждам
както невинният
небето зад тиранина
как невъзмутимо продължава
до отсрещните планини
отвъдните морета
една прозрачност
която пронизва моето раждане
майка и баща и навъсени прадеди
otototoi
както казваше старецът Есхил
нека се сепнем за да се събуди
в нас спокойствието и желанието
да се разпростре – за да изникне
от водите
нова земя
градината вижда
туфи маргаритки
лесно запалими бели идеи
и морски птици
един голям остров
между Изтока и Запада
с четири реда палми
без никакъв
смут в историята където събитията са заличени
и остана летописа на царете
само
едно
Момиче
бляскаво като раковина
да слиза носейки ветровете
в един панер
7. Градината вижда
още преди да се случи
това което усещам да оставя неуловима диря
както в часовете
на смъртта планините стават леки
тревата нежно гали гигантските ми нозе
разрухата на времето ще се обърне срещу нея
от мента и от слова на Йоан е направена
поезията
духът
така с вода в шепата
пийте вървете
стигате прочутата горичка в Колон
следвате Едип
роса
спокойствие
славеи
изведнъж на зазоряване
ти в църквата
петелът на ветропоказателите
иконостасът с наровете е прекрасен
ти в църквата
Момичето стъпва върху вълните
лек ветрец
духа
ръката ти преписва
Неуловимото
от „ТРИ СТИХОТВОРЕНИЯ СЪС СЛУЧАЙНО ЗНАМЕ“
Превод от гръцки: Здравка МИХАЙЛОВА