Чашата
коняк изпивам
заедно
с луната в нея
Аз-паяжина
върху цигулката която
би трябвало
да е тялото
Нощ напукана
от някакви
дървета. Захапвам те.
Битието познаваемо в езика
изтълкувах
последната ти вяра –
мен
* * *
Отново
съм на Улицата;
там –
стъпки на Вивалди
сгърчените пръсти
на Мрака
закриват очите ми:
„Нощ,
защо ме изгони
от леглото и
ме вкара
в своето?
Ти, която
забравяш канелките:
тъмно вино
мие косите,
бедните поети будуват,
а ти
присядаш
по църковните покриви
и си камбаната:
тази мелодия –
файтоните,
пиянските свади,
смеха на проститутките…“
Любихме се
на светлина от Свещ
Някой
приятел художник
е нарисувал
Страшен съд
над леглото
Житие на Йоан
арката на реброто онова
от което бе сътворена и
което те препраща към измислената
самота на средновековно
мислене съм аз наведен
в пространството над мокрото ти
тяло, нощта ни заключва
в делнична игра на сенки
те поискаха да бъдат нас
казвам ти го
разпънат между струните на мрака
и този стон повлича пришествие
на трета дяволиада –
светото пиянство на Кръстителя е
книгата поискала да бъде
свят, то би
оформило бедрата ти като гриф,
прелестна, погубваш моя глас:
поискай скулите ми Йоане
да бъдат твои скули, в това
изкривяване на пространството
часовниците ще изгубят своите очи
ще изтекат през
погледа на времето създало
всичките жени и една замислена
луна: падна в чашата там
всичко е пророчество
кръстът Йоанов прелива в
огнения пергамент между
телата ни
само онзи скрит воайор ангелът
брои несретните стенания
на текста
Стихотворение, което завършва с цитат от Борхес
Написах,
че тялото избягва
от Духа
и че сближените очи
са иконата за святост,
че никога
не можем да достигнем
Александър,
защото
лявото, зеленото око
е бащинство на Зевс,
че Сатаната
е четвъртото лице
на истината и пише
книгата, тя е Абсолют и
съдържа четири истории,
които ще продължим
да разказваме…