Стефан Кисьов: Автобиография на Стефан Гърдев Кисьов, р. 30 април 1963 г. в Стара Загора.
Вървях бос по пясъка. Той изгаряше ходилата ми и заплаках. После станахме приятели с Тихомир и ходехме да играем на доктори. Свирехме с пишките си като с китари и си мушкахме клечки в дупетата. После видях гола жена. Пикаеше, но беше руса. Онанирах и написах първия си разказ, а в казармата хванах трипер. Дойдох в София, емигрирах в Швейцария, върнах се, написах три романа и стотина разказа и дадох два от тях на Румен Баросов, но бая се озорих с тази автобиография .
П.С. Ожених се и прочие, а синът ми се казва Виктор. Изобщо такива ми ти работи. Чао! И не му мислете много! Българи юнаци! Вива! Оле!
Бел. гл. ред.: Беше ми давал два от романите си, но ми се видяха много дебели (като обем), пък и като за първи път на страниците на „Ах, Мария“ (1999)… Издал е романа „Джубокс“, „Литературен форум“, С., 1996.
Стефан Кисьов
ВЪТРЕ В НЕЩАТА
Излязох от банята, огледах се в огледалото до вратата и пред погледа на малкото дебело воайорче от съседната стая се качих по стълбите. Елън ме посрещна на вратата.
– Днес е последната вечер на Алекс – каза тя. – Бих искала да прекарам няколко часа сама с него.
– Защо? – попитах аз.
– За да си поговорим. Ти можеш да се разходиш и да дойдеш след това.
– И аз искам да бъда с вас – проплаках. – Моля те! Нека остана!
– Но нали каза, че ти е скучно, когато си говорим за наши приятели и неща, които не разбираш?
Елън и Алекс бяха американци. Но не и аз.
– Вече не ми е скучно – обясних разпалено. – Моля те, нека остана с вас!
И увиснах на шията ѝ.
– Добре – каза Елън.
Отидох на балкона при Алекс, а тя слезе в банята.
– Искаш ли да говорим за Елън? – попита той.
– Не – рекох аз.
– Но искаш тя да остане в България, нали?
– Да.
– Все пак можеш да споделиш с мен каквото и да е. Тя е изключителна жена, нали?
– Да – съгласих се.
Бях все още смутен. Елън дойде и ни се усмихна.
– Хайде да идем да вечеряме – каза тя.
Станахме и отидохме в един ресторант до морето. Вечеряхме, поговорихме и аз рекох:
– Ще ида да си купя цигари.
– Добре – рекоха Елън и Алекс.
– Ще се видим след два часа – засмя се тя. Беше безкрайно права.
Помотах се из стария Созопол. Дори повече от два часа. Беше гореща августовска нощ и навсякъде имаше много хора. Повечето бяха млади, леко облечени и изпечени от слънцето. После се върнах обратно в ресторанта, а по пътя срещнах Алекс и Елън. Той я беше прегърнал, а като ме видя, свали ръката си от рамото ѝ.
– Купи ли си цигари? – попита тя.
– Да – рекох и се засмях.
Изглеждаха някак недоволни, че ме виждат.
Продължихме по крайбрежната улица край скалите и стигнахме барчето до входа на плажа.
– Хайде да пийнем нещо – предложи Алекс.
Елън се съгласи.
Седнахме на пластмасовите столчета до парапета. Там си сложихме краката, а долу беше морето. Елън седеше между мен и Алекс, но все говореше с него, а аз не разбирах, но и не слушах. Вместо това се хилех и озъртах. Видях как долу някакви хора се съблякоха голи и влязоха във водата между скалите. Имаше и жени.
– Как си? – попита ме по едно време Елън. И сложи ръката си на едно от бедрата ми.
– Добре – казах. – Оглеждам ония момичета.
– О! – отвърна тя.
Стори ми се, че заревнува, и останах доволен. Но за кратко. Елън пак насочи вниманието си към Алекс. Този път за дълго. После той пак стана да купува пиячка, а след малко и Елън отиде при него. Двамата се заговориха с бармана, влязоха вътре зад бара и там останаха през следващия половин час. Не издържах и отидох при Елън.
– Дай ми ключовете от стаята – рекох аз.
Бях бесен.
– Какво? – попита тя, въпреки че разбра. Дотолкова говорех английски.
– Ключовете от стаята – повторих.
– Но защо? Какво има?
– Нищо – изсъсках. – Дай ми ключовете. Искам да си отида.
– Ела да седнем – рече тя.
– Дай ми ключовете – пак казах.
– О’ кей.
Тя затърси в чантата си.
– Какво има? – попита пак. Изглеждаше разтревожена. Това донякъде ме поуспокои. Донякъде обаче.
– Нищо – отвърнах. – Омръзна ми да бъда безмълвен свидетел. Ти изобщо не ме забелязваш. Не ми обръщаш внимание. Не говориш с мен. Сякаш ме няма. Говориш само с Алекс…
– Но нали ти обясних? – учуди се тя. – Това е неговата последна вечер. А ти се съгласи да дойдеш с нас и каза, че това няма да те отегчи?
– Да – рекох. – Вярно е. Така беше. Но ставаше дума за няколко часа. За няколко часа, които ти искаше да прекараш сама с него, а през останалото време да бъдем заедно. Всъщност ти абсолютно пет пари не даваш за мен.
– Напротив – разпали се тя.– Но това е неговата последна вечер.
– Не е вечер, а нощ! – изкрещях.– Вече е пет часът сутринта. Аз и ти също нямаме чак толкова много дни на разположение, след което ти ще си тръгнеш и никога няма да те видя!
– Не – рече тя. – С теб ще имаме още много дни и нощи.
– Колко много? Три? четири?
– Много! Много!
– Но защо не си тръгваме вече? – пак запитах.– Алекс няма ли да спи?
– Не знам! Той предложи да останем тук. Това е неговата последна вечер.
– Писна ми да слушам това! Неговата последна вечер!
– Но наистина е така!
– О’ кей. Дай ми ключовете от стаята.
– Не ги намирам – рече тя, – всъщност мисля, че са в теб.
Бръкнах в джоба на панталоните си.
– Наистина са в мен – рекох.
И си тръгнах, без да кажа нищо.
Бях бесен. Прибрах се в квартирата. Вече се развиделяваше, но още нямаше слънце. Само небето ставаше все по-бяло, а в стаята – все по-светло. Легнах с дрехите в леглото, но не ми се спеше. Чудех се кога ще се прибере Елън. Станах, отидох до балкона, постоях там и пак влязох в стаята. Нямах дори часовник и никаква представа за времето. Чувствах се отвратително. Знаех, че съм се държал детински и глупаво, и се чудех какво да правя, когато се появи Елън. Чудех се какво прави сега тя в бара с Алекс и другите хора. Чудех се дали няма да се изчука с някой и да ме зареже. Тя очевидно се забавляваше и пет пари не даваше за мен. Направих си една чекия. Беше ми много трудно да свърша. Свърших и се почувствах малко по-добре, но все още ужасно. Пак се опитах да поспя и пак не успях. Тогава чух гласовете на Елън и Алекс под прозореца. След малко тя се качи в стаята.
– Спиш ли? – попита ме, щом влезе. Аз отворих очи.
– Да – рекох.
– Алекс си тръгва. Отиде да вземе раницата си от неговата стая. Аз ще сляза да му кажа довиждане.
– Той каза ли нещо за мен? – попитах.
– Каза, че си много ревнив.
– Може ли и аз да дойда? – попитах.
– Ти?
– Да.
– О’ кей.
Станах и бързо се облякох. Елън чакаше до вратата. Слязохме долу. Дебелата хазайка беше станала и се мотаеше из кухнята до входната врата. Поздравихме я и излязохме пред къщата. Алекс вече идваше към нас. Беше облякъл джинсите си. На гърба си носеше раницата.
– Тръгвам – рече щом спря до нас.
– О’ кей – рече Елън.
Те поговориха за това къде ще спи Алекс в София, преди да отлети обратно за Италия. После той я прегърна и целуна. Аз стоях отстрани. После двамата се спогледахме и аз му подадох ръка.
– Довиждане – рекох. – Извинявай.
– Няма проблеми – отвърна той. Стори ми се пиян.
Обърна се и тръгна нагоре по калдъръмената улица. Ние с Елън стояхме до вратата и го гледахме.
– Благодаря ти, че ме посети – извика весело тя.
– Няма защо – също престорено весело отговори той. Обърна се, но не спря да се изкачва по стръмната улица.
Погледахме го, докато не се скри зад ъгъла, и се качихме в стаята.
Елън се съблече гола и легна в леглото. Зави се с чаршафа. Аз седнах до нея.
– Няма ли да спиш? – попита тя.
– Не – рекох.
Тя ме загледа, а аз гледах към вратата на балкона и си мислех.
– Какво има? – попита тя.
– Чувствам се ужасно – рекох аз. – Мъчно ми е за Алекс. Той беше толкова добър с мен, а аз се държах ужасно с него. Когато го видях да си тръгва сам с раницата, се почувствах ужасно. Сигурно никога няма да го видя и той винаги ще ме мрази, и ще си спомня за мен като за голям мръсник.
– Не се безпокой – каза тя уморено.
– Едва сега, когато си тръгна, разбрах, че съм бил ужасен – разциврих се аз и сълзите се застичаха по лицето ми – Чувствам се ужасно, че се държах така с него… Чувствам се ужасно…
Продължавах да сълзя, а после изведнъж се разплаках като дете.
– Не се притеснявай – Елън се изправи и ме прегърна. – Той не прие всичко това толкова сериозно.
– Знам – продължих да плача. – И въпреки това ми е мъчно за него!
Елън спря да ме прегръща. Стоеше гола в леглото и ме гледаше с широко разтворени очи.
– Хайде да спим – рече тя. – Много съм уморена.