5-ти ОКТОМВРИ

Цветанка Еленкова

Цветанка Еленкова: Аз съм чертата, която разделя

погледът ми е винаги в средата

между четните стъпки1,

които правят хората 2.4.68 е моята дата

„Кладите на легиона“ е името

на първата ми книга от времето

на император Август

И месецът ми с А започва, както Словото.

Бел. гл. ред.: Една от дванайсетимата, основали през 1990 година „Ах, Мария“, списание за литература и други наслади. Помни „Ах, Мария“ от самото начало, първият адрес на списанието – нейният домашен, вж. бр. 1/1990, публикувала в същия брой (не заради пощенската кутия) и в „Ах, Мария & приятели бр.1/1996. Първа публикация – 1989 в сп. „Литературна академия“, първата ѝ книга излиза в ИК „НАВА“, С, 1995.

 

Цветанка Еленкова

5-ти ОКТОМВРИ

Отвън навътре

свали ръкавицата от ръката си

Бяха празни петте ѝ пръста

но някак си подредени

Стоеше ръкавицата на шкафа до който се ръкувахме

с познати

или пък събувахме обувките си вързани

като два извадени зъба

краката ни

И се свиха обувките от дъжда омаляха

малко само малко пораснаха ноктите

колкото да скъсат чорапа отвътре

брадата растеше

докато гледах дървото в съня ти

две три тресчици как се препират

как щръкват от кожата

Бяха инжекциите дето

всеки сам можеше да си бие

и да става и да кляка колкото си иска после

да хвърля шепи пръст да го притискат

Ах тази пръст като случайно сдъвкано

камъче докато ядеш

и трите хвърлени хризантеми –

пръсна се сърцето ти татко

назъби се костта от дъвкане

Заровихме трите зъба

извадени от устата

в градината в ъгъла

да пораснат войниците на Кадъм

шлемовете им жълъди а дрехите бродирани отдалече

нали обичаше да гледаш планината есен

как с четири цвята я замятаха

бод зад игла бод зад игла

Така закърпи ръкавицата си

спомням си

онази оставената

отвътре навън

II

В такава сутрин пленително-дръзка

да гледаш как салфетките от масите се разпиляват

как зърното на гърдата ти подскача

и пасиансът на живота ти се разваля

картите наредени покривката карирана

в средата не с трохи, а с малки точки от молив

Изтрити вече координатите на бъдещето

тези успоредници винаги с дълга основа

и по-къси страни

пътят към Бога

като изсъхналото дърво дето го гледах

всеки път през колата отивайки на море

като графита счупен от по-силно натискане

но все пак дупка оставил

черна кафява по краищата разнищена

от нетърпение или очакване

часовете в училище, когато пропускахме

думите на учителката

И какви пръсти

какви петна само върху листа оставени

на разпадналата се тетрадка –

каменната плоча с името най-отпред

и няколко стиха за пожелание

ах, тази миризма на влага и мъх –

винаги в ниското

как ни смущаваше

и ти се иска да заровиш ръка

двете ти плитки провисени сянката

като свещен символ на Минойска колона

 

РЕЦЕПТА С РАЦИ

Рамките на прозореца са краища на тесто

в което формите се очертават

с парче от стъклото

Това не е „Острови по течението“ на Хемингуей

а бездомните кучета разлайвани

бездомниците само до колене

и прахта разсейвана наоколо

Щях ли да разпозная идващото време

по някаква консервна кутия

отхлупена с единия край към небето

отвътре мазна още току-що отопена

маята на нашата ситост от всекидневието

където най-добрият приятел на човека

си остава кучето

понеже еднакво не са обрязани

от злобата си към живота

когато са най-гладни да ядат остатъци

да се нахвърлят по много наведнъж

без да държат за кръвта

Кръвосмешението казват било първото табу

но колко по-страшно е кръвосмешението в мозъка

жилките на плода с хиляди

които шупват при най-малко натъртване

дори само от презряване

еднакво податливи към слънцето и пръстта

под бедрата ни със смокинови листа висят безсмислени

И тази година няма кой да ги обере

да ги обели с ножа си

само лъжливия Йаков на провидението остана

под това дърво да пасе стадото си

да наготвя храната и змиите със щипци да гони

Такава е мярката между нещата

подложена от едната страна

от другата по желание

или както кантара играе претегляйки

килограмите

 

метафизика на равновесието

още сляп или когато различаваш само сенки наслагвани сенките една в друга лентата на твоето зрение да търсиш гърдата на майка си опъната между лявото и дясното ѝ рамо и венците ти да се оголват всеки път когато посаждаш зърното когато безплоден гурелът на окото ти се отронва намерил най-сетне заслон да стоплиш ръцете си една в друга както старите го правят влизайки в къщата зиме ръцете на мъртъвците прихлупени че още път те чака докато изкачиш хълмовете с полски цветя свещи миризма на колендро бързайки да пораснеш ще се отронват коленете и лактите ти като при древните статуи чак до шестнадесетата година и все при майка си ще тичаш да те гали да спира кървенето Граалът издължен в китките ѝ на дланите отвътре дървени запотени от работа края на лопатата да хванеш нищо че те убива че е крива всякога старите понеже я дялкаха от дрянове напъпилите чепки в Коледната баница да се протягаш да ги осмукваш както сутрин ставаш от брачното легло след поредното свидетелство на ангела белите пердета дръпнати разделена баницата между всички дето са се любили и в подслона и с пръсти ровили късмета си намерил колко шупли в пръстта колко шепи хвърлени твърд е похлупакът и чирепите някога на старите които по Еньовден ги изпичаха досами върха до слънцето стъпил където облаците ниски разслоени над равнината се вият пътеките четиридесетдневните гробове каква тишина само като великденска свещ закътана в чаша клоните на дърветата заоблени по светлината докато остане единствен кръгът така жаден така изморен така опален да надигнеш дъното нека видят другите слънчево затъмнение

 

* очаквамe от май новата книга на Цвeтанка Елeнкова „Aмфиполиc на деветте пътя“, в ИК „Нов златорог“

1 По времето на император Август хората вярвали, че четните числа носят нещастие.

Коментари