Венцислав Паскалев: роден на 16.VII.1962 г. в София. 1-ва публикация – в-к „Софийски университет“ (1985/6?).
Бел. гл. ред.: Публикувал в „Ах, Мария“ бр. 3-4/1992 и в „Ах, Мария & приятели“ бр. 1/1995, автор на книгата „Сухожилията на небето“, „Фондация за българска литература“, С., 1995.
Венцислав Паскалев
СЪЩНОСТ
По-старият език дарява мълчания
според обичая
Наградата
задето си подхвърлил
рубините на няколко живота
през Вратата
Все някога ще бъдат опростени
своеволията на придвижването
ще бъдат изтласкани човките на
събитията
Онази жарава в окото
Сърцеведен летописец
на стомната с виното с капките
* * *
Спите ли надзиратели
на пчелата убиец гръмовержец
Заради вас медът не е красноречие нито
покана
Вятърът не е прегръдка не е
Дори участ
КАПИЩЕ III
безветрие на последните стъпала към
послушничеството
за да не се прахосат неизвършените
отмъщения
това острие няма да ръждяса
ето ме със змийска ризница вече преминал
през неизтълкуваното
с тайните разпореждания
с кръвта и омаята на Луната
с походката с битката пред олтара
пътищата се прокарват все същите са
СТРАЖ
I. И милосърдното племе да възпре
пътищата дето ще изникнат
Укритие прозрачно от блуждаещи
огньове Не бива
щом нощта ги раздухва да съперничите
на предстоящите сдържани победи
на усилията на болката незахваната
II. Хамбар до безкрая на глухотата
Източен дъжд виждам те
властващ сравнително тихо
Заради теб съхранявах
кълновете достолепни
на истинската смърт
вдълбана в гласа ми
III. Дишаха сърдито
безродите завоеватели
Дотътриха се
за втасването на отмъстителния огън
в спалнята на Занаятчията