ПАРТИЯ ШАХ

Владимир Трендафилов

Владимир Трендафилов: автобиографични БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ.

По принцип нямам добра вътрешна защита срещу миналото и затова не го обичам, старая се да не се идентифицирам с датите му, освен с тези, от които не мога да избягам: рождената например. Родил съм се на 12 юли 1955 г., завършил съм „Английска филология“ в СУ, там и преподавам през последните 15 години. До 1990 г. главно превеждах поезия (Силвия Плат, Тед Хюз, Уилям Бътлър Йейтс), редактирах преводна проза (над 30-ина заглавия), писах предговори към преводни книги и четях литературна теория. Имах си и свои стихотворения, но нищо не съм публикувал, почти нищо не съм показвал на друг, освен на жена ми, и в крайна сметка кажи-речи всичко изхвърлих (между другото, съвсем заслужено, да не мислите, че съм получил пристъп на романтично самоотречение?). Първата ми литературно-теоретична статия излезе на бял свят в края на 1990 г. („Л-рна мисъл“), а първото ми авторско стихотворение – в началото на 1991 г. („Л-рен вестник“). Оттогава тези жанрове ги карам едновременно или по-точно, редувам ги на кратки интервали.

Досегашният ми живот лесно се разпада на две части – преди и след 10 ноември, но случаят не е така елементарен. Като си гледам текстовете, които изпонаписах през последните осем години, те спокойно можеха да ми хрумнат, че и да излязат, и преди това, особено от 1985 г. нататък. Въпросът обаче е в мотивацията, която ги създава и дори допуска до замисъл. Аз лично я губех. Литературата тогава имаше организация на издаването и съответно публика, но просто нямаше значение и това инстинктивно го усещах, без да съм си го формулирал както сега – тя беше един от многото кабинети в административната сграда на държавата и назначаваше стойностите си, а не ги откриваше. Сега държавата оттегли претенциите си към литературата, освободи я от опеката си и тя се лиши от публика, но пък започна да се насища със значение – защото има значение най-вече словото, което иска да каже нещо, а не само да потвърди принадлежността си към държавния или към някой друг аналогичен регламент.

Извън всичко това не съм чак недоволен от живота си. Преди години повече купонясвах, сега повече пиша. В идеален план ми се иска преди да бях писал малко повече, а сега да ми се случваха по-често купоните. Тъй или иначе съм автор вече на две книги, според мен добри: на литературно-историческото изследване „Неизличимият образ в огледалото“, „Кралица Маб“, С., 1996 и на стихосбирката „Четирите фокуса“, „ГЛАС“, С., 1997. Следват следващите.

Бел. гл. ред.: В очакване на (по) следващи авторски теХтове и преводи: за първи път в „Ах, Мария“ (1999).

 

Владимир Трендафилов

ПАРТИЯ ШАХ

В долния десен ъгъл на шахматната дъска

се оказва, че вече играя с наличните фигури

и правила. Не ги познавам, не са ми ги

казвали и показвали – когато се събудих

за пръв път, спомням си, вече държах една

и се чудех какво да я правя, а разни около мен

ме ръчкаха да побързам.

Тук мястото е тихо

и странно, от време на време изплува фигура,

подире ѝ тръгва някоя моя и после

достатъчно често се връща – представа нямам

колко са всичките, броя до малко и вече

няколко пъти превъртам от нулата. Дори

не зная аз ли играя и кой побеждава.

Иска ми се да се разтъпча, да запаля цигара

навън, но залата няма врати. Оставам

и правя каквото мога, страх ме е обаче,

че ще ме мерят с аршин за гросмайстор. Бог

нали го представят все като закрилник на

специалистите и не се отърваваш, ти казват те,

не се отърваваш.

 

ОПЕРАЦИЯТА ИЗГЛЕЖДА УСПЯ

След двуседмичен отдих на място

махат конците.

Белегът е червен, с посбръчкан

гланц, хоризонтално

тесен и излъчва (отде ли пък?) някакъв

гузен възторг –

втора уста?

Не виждам болката си.

И не знам

специално ли

са я зашили в усмивка,

или самата тя се е маскирала,

за да я пуснат от лудницата.

 

ТИТАНИК

Водолазите косо летят.

Сито от дребни рибки задържа

само килватерната им диря.

Кое се търси в началото?

На Титаник придънната палуба.

Нагоре политва повей на дипли.

В паузи от тунели

просветват древни страдания.

Кое се изгубва в началото?

На Титаник придънната палуба.

През водорасли и клони

сърцето на рибата-меч се врязва

в тътен от гнили дъски.

Кое се достига в началото?

На Титаник придънната палуба.

Отскоци в разни посоки замират.

Обратният път се склопва

в капсули минал живот.

Кое се оказва в началото?

На Титаник придънната палуба.

 

РЪКОПИС, НАМЕРЕН В ОБЛАК (ОТ АВТОРА)

От удавянето насам изтече много вода

и пътувам обратно,

само няколко метра смърт ми остават.

Главата ми, изплувайки, улучва

ципа бензин.

Поемам за изход подир очите си,

пъстър и сам.

А последните ми бели петна посивяват от ужас

под бензинените ириси

на свиващия се кръг от спасители.

(След пробива, за моя изненада

не спрях. Кафявите плисъци

разпокъсаха коренища, разкъртиха

камъни и аз, отново сред

мехурчета, се заиздигах.)

Долу

разочарованата уста на спасителите

увисна

и малоумните ѝ зъби

тръгнаха всеки един да яде поотделно.

 

ТРИПТИХ?

1

Най-тъжният факт от живота?

Еднократен съм.

2

Нещата пък се повтарят, нали?

Но аз не.

3

Кое мразиш, освен миналото?

Нищо друго.

(Тая гадна

поледица от събития.)

Коментари