(фрагмент)
Цветът на измислените поздравления потъмнява до незначителен хрип: затишие на условните въздишки. Въпреки мириса на мляко и съсирена кръв, насечената котловина е изпълнена с меланхолични мигове. Малко по-далеч обаче, има едно отверстие с непозната дълбина, която привлича погледа ни – това е органова музика на повтарящи се радости. Наивни стари луни, вие сте мъдри тайнства в очите ни, изпълнени с клишета.
Без съмнение на този североизточен град принадлежи възхитителната привилегия да събира върху планините от пясък и вкаменелости своите ужасни серпентини. Никога не можеш да разбереш каква е онази гъста течност, която ти поднасят момичетата, в тези лишени от злато земи.
Високият връх на нашите първородни грехове е окъпан в киселини, леко оцветени от суетните ни предразсъдъци: органичната химия е вече напреднала. В тази металическа долина, пушеците си бяха определили среща, заради едно кинематографско сборище. Чуват се ужасните викове на заблудените чайки, спонтанно и чувствено тълкувание на езика на пострадалите колонии. Безпътната сепия изхвърля маслена течност и морето променя своя цвят. Върху тези плажове, осеяни с обли камъчета, гладки, покрити с кървави петна, може да се чуе нежния шепот на звездите.
Абсолютното равноденствие.
Когато обърнеш гръб на тази равнина, забелязваш огромни пожари. Пращенето и виковете се изгубват, самотния зов на един народ съживява тези мъртви дървета.
В четирите посоки на света, нощта се надига и всички едри животни се унасят в болезнен сън. Пътищата и къщите се осветяват. Това е един необятен пейзаж, който се стопява.
Дълбоко смирените погледи на малтретирани деца придават на тези игри отблъскващо униние. Най-малките се спасяват и всяка грижа става безпределна надежда. Стари и несъществуващи болести, можете ли да се борите безкрайно? Само четири от най-силните страсти и цялата тълпа от отблъснати желания побледнява и от нея потича гъста кръв. Допълнителна смелост за заразените с чума стада, бракосъчетание на планински вопли, порой от спасителни проклятия. Такъв беше вечният ред; отривистото движение на зорите и сензационния кръг на мудните червенини.
В една чаша, пълна с тъмночервена течност, силното кипене раждаше бели ракети, които падаха отново в завесите от мъгла. Мъже с безжизнени очи се приближаваха и разгадаваха съдбата си в помътнелите стъкла на евтини жилища. Те гледаха закръглените ръце на продавачите на чудеса и все на същото място оглупелите и обречени животни.
И тази непоносима горещина, която към два часа следобяд достига съвсем близо до мостовете и се обляга върху парапета. Беше предусетения и точен час.
Препускащата светлина умира бавно, пробуждайки безкрайното шумолене на растения с месести листа. Привнесените химически вещества горяха също толкова тежко, както гори тамян. Очарованието украсено от днешните мечти се разстилаше хоризонтално. В кипящото небе, пушеците се превръщаха в черна пепел и крясъците достигаха шеметни височини. Докъдето ти стига погледа, чудовищните пратеници на кошмарите танцуваха безнаказано.
В този шумен час, плодовете изгаряха, увиснали по клоните.
Часът на метеоритите още не беше настъпил.
Просто дъждът пада върху неподвижните реки. Лукавият шум на морските приливи и отливи потъва в лабиринта на влагата. При досега с падащи звезди, горестните очи на жените се затвориха за много години. Те никога вече няма да видят небесния губер на юни и морските приливи; но още съществуват прекрасните шумове на вертикални катастрофи и исторически събития.
Един мъж възкръсва за втори път. Неговата памет е засадена с дървоподобни спомени и там текат златоносни реки; успоредните долини и пустите върхове са по-тихи от угаснал вулкан. Неговото гигантско тяло заслонява гнездата на лепкавите насекоми от рода на испанската муха.
Превод: Аксиния Михайлова
Редактор: Румен Баросов