Вътрешен акт
Ако пожелаеш, Земята ще те надживее с векове.
Съвременен поет
Затворен в Пъкъла, казва, че Пъкълът не съществува.
Искреност
Как да обичам ближните си, когато заслужават смърт?
Утешение
Бъди спокоен. И твоите грехове, и твоите добри дела ще потънат в забрава.
Надпис за незнайния гроб на F.
Съмнението в теб бе победено, а вярата ти – победи.
Надгробен камък
Ти, който мислиш за нас: живяха само с илюзии,
Знай, че никога няма да загине нашият род, на Хората на Перото.
Богобоязлив
Все пак изслуша Бог молбата ми и позволи за негова възхвала да греша.
Утро
Събудихме се от не знам колко хиляди годишен сън.
Отново летеше орел огрян от слънцето, но не значеше вече същото.
ТВОЯТ ГЛАС
Проклинай смъртта. Несправедливо ни е отредена.
Умолявай боговете, да ни дадат лек край.
Кой си ти, малкото амбиция, похот и мечти
не заслужават наказание с предълга агония.
Не знам само какво можеш да направиш, сам, със смъртта на другите,
на деца обляни в огън, жени покосени от олово, ослепели войници,
която продължава много дни, тук, до теб.
Бездомно е състраданието ти, нямо словото ти,
и се страхуваш от присъда за това, че нищо не си успял.
ПЕСНИЧКА ЗА КРАЯ НА СВЕТА
В деня на края на света
Пчела кръжи над цвета на латинката,
Рибарят кърпи блестящата мрежа.
Скачат в морето весело делфините.
Млади врабчета се боричкат в градините
И змията има златиста кожа, лъскава и свежа.
В деня на края на света
Жени вървят с чадъри през полето,
Пияница на тротоара заспива като в кош,
Викът на зеленчукопродавачката се чува
И лодка със жълти платна към острова плува,
Звук на цигулка се носи във въздуха
И разтваря звездната нощ.
А които очакваха гръм и мълнии,
Разочаровани са.
А които очакваха небесни знакове и архангелски тръби,
Не вярват, че започва се вече.
Докато слънцето и месецът са на небето,
Докато пчелата навестява лалето,
Докато се раждат розови дечица,
Никой не вярва, че започва се вече.
Само посивяло старче, което би било пророк,
Но не е пророк, защото занятие друго си има,
говори, връзвайки домати:
Друг край на света не ще има.
Друг край на света не ще има.
ОТ ДРУГАТА СТРАНА
Някои преизподни имат вид на къщи и градове, унищожени с огън, където дебнат инфернални (адски, демонични) духове.
В по-малко неприятните преизподни може да се видят жалки бордеи, понякога подредени като градчета с улици и улички.
Е. Сведенборг
Падайки се хванах за завесата
и кадифето във ръката ми беше последното нещо на земята
когато се сривах ревейки: ааа аа.
До края не вярвах, че и мен, като другите.
После вървях по коловозите
в разбития паваж. Дървени бараки
или еднокатни къщи в полето от бурени,
картофени ниви, оградени с бодлива тел.
А играеха на уж-карти и миришеше на уж-зеле
и уж-водка, уж-кал и уж-време.
Казвах, та нали… но повдигаха рамене
или извръщаха очи. Защото този край не познаваше учудването.
Нито цветята. Изсъхнало мушкато по саксиите,
подобие на зеленина покрито с лепкав прах.
Нито бъдещето. Свиреха грамофони
повтаряйки безспирно несъществувалото никога,
разговорите повтаряха несъществувалото никога,
за да не може никой да отгатне къде е и защо.
Гледах кльощавите кучета. Проточвайки и гърчейки муцуни
от помияри се превръщаха във хрътки или в дакели,
за да е ясно, че са кучета, но не напълно.
Ята врани застиваха в полет и се пръсваха под облака.
Превод от полски: Д. Христозова