ЧУМА-НЕВОЛЯ И ЕДИН СИН НА МАЙКА
Пратил Господ черната неволя,
Да избере се старите хора;
Тя не избра се старите хора,
Я най-избра един син на майка!
Майка синка далек не закопа,
Закопа го в двора пред вратата –
Да ѝ лесно днес три пъти д’иде:
Сутрин д’иде със върла ракия,
Пладне д’иде със топли милинки,
Вечер д’иде с сладка медовина,
Обади се един син на майка:
– Я мор’мамо, стига плака, мамо! –
И да стана, файда нямаш веке!
Мойта снага черна земя стана,
Моите очи зъми ги изпиха
В перчана ми зъмя гнездо извила,
Нямам крака, диван да ти стоя.
Нямам уста „мамо“ да ти кажа!
Ямболско
Г. Янков, Бълг. нар. песни, Пловдив, 1908
МАЙКА ЖАЛИ ДО ГРОБА
Вийте се, Вийте два орла,
Два орла и два сокола,
Доде се с душа разделя!
Ага се с душа разделя,
Та се нах низко спуснете,
Бело се мьосо наяжте.
Ясно се корви напийте,
Та не орлови зьомите
Мояна дясна ръчица,
Та я носете, носете
Ваф майчинина градинка,
Ваф сестриния босилчак:
Сестра ще рано да дойде,
Босилчак да си залее,
Та ще ракона да найде,
Ракона с простин сребарен,
На майка жда я отнесе,
Майка ракона жда познай,
Сестра простинян жда пее.
Мночко щат да ме жалеят:
Баща ще да ме жалее,
доде ми влезе в дюкени,
Доде се сбере с бекрие;
Братча ще да ме жалее,
Доде се сбере с юнаци,
До големиян Петровден;
Сестра ще да ме жалее,
Доде се сбере с дружкине,
Та се засбират, торноват,
На големян Илинден;
Майка ще да ме жалее
Доде до мене да дойде!
Рупчос
СбНУН, т. IV