Самотността е вечно гладна за любов!
Това космично чувство е заложено
не само във инстинкта на човека, а във всичко,
дори в кристала на скалите,
самият въздух е наситен с еротична радиация!
Ти спомняш ли си оня миг на „Романски“
когато с тебе бегло се познавахме,
какво при тая среща ни сближи,
че с погледа си вече се обичахме,
неудържимо нещо ни привличаше,
гласът ни тръпнеше разнежено и ласкаво,
самите думи сластно се умилкваха
и както бяхме седнали върху тревата
протегна дясното си разтреперано бедро
и като два магнита се привлякохме.
Изгубихме се във прегръдката си.
Небето беше слязло в погледите ни,
в очите ни летяха меки облаци,
в кръвта ни сладки ручеи шумяха…
Ухаеше тревата на измачкано зелено.
Почти неловко те попитах: „Ще се видим ли отново“
и ти отвърна: „Винаги, по всяко време
когато пожелаеш!“
Но кой е господар на утрешния ден?
С теб повече не се видяхме никога,
но мястото където се обичахме
ухае още на измачкано зелено
и аз като светилище го помня!
НАБЕЗИ
Аз имах своите обекти и места
със странно обаяние и сила
над моето болезнено въображение,
където правех своите набези
и със разменната монета
на търсещия поглед си купувах
внезапно щастие
за да не ми е пусто и да не изпадам
във сплина на Бодлер.
Но имаше и мигове
когато лоши духове витаеха
и трябваше да не отивам там
заради моето спокойствие.
Но аз напук отивах пак,
съдбата си нарочно предизвиквах
и не очаквах нищо хубаво.
Ала тогава ставаше обратното,
не знам самия риск ли помагаше
нещата ставаха без сътресения
и се завръщах триумфално
по моята виа Апия
объркан и щастлив
от странните капризи на съдбата.
АЗ СЪМ ОБИЧАЛ САМО ВЪВ ОТСРОЧКИТЕ
На Ст. Ст.
Аз съм обичал само във отсрочките,
което ще рече за кратко време
и знаех, че раздялата е неизбежна –
такава беше моята съдба.
Приемах всички обстоятелства без упрек,
аз трябваше да вложа всичките си чувства
безупречно в това определено време
и да избягвам всякакви конфликти,
а не да си играя на капризи и любов,
а само да обичам
и да постигнем един шедьовър и за двамата,
преди да се е променило нещо между нас,
преди да си омръзнем
и любовта ни да завърши помрачена
и с неприятни спомени.
И си оставах вечно Андригина, търсещия,
без никакво обвързване и пръстени,
защото преди всичко и над всичко,
нещата ги решавах артистично,
без никакви сантименталности и сълзи.
И досега все още получавам разнежени писма
отново да се видим,
но никога на никого не отговарям!