Ако да умреш означава да достигнеш онова място, където редът е истина, аз съм вече мъртъв, помисли си той. А смъртта е може би завръщането на думите, или може би съзнанието за това. Ан, отразена върху стъклата на прозорците, Ан, горда и с меден загар, живо същество ли е или по-скоро богинята, която посреща и въвежда мъртвия? Какво прави тя вече толкова време? Какво подрежда, защо този огън? Защо съживява около мен всички тези картини? Дали за да претегли душата? Трябва да говоря…
Превод: Аксиния Михайлова