* * *
Ще вървим
и ще бъде страшна
смъртта.
Ще вървим,
ние знаем колко е
страшна смъртта.
Ще вървим,
ще вървим,
ние знаем, единствени знаем
колко е страшна смъртта.
Така ще вървим
без никакъв вятър в косите.
Така ще вървим
без никаква дума
в познатото наше
огромно мълчание.
Без небе ще вървим,
без море ще вървим,
нека само
неизбежният мрак
ни настигне,
за да можем
без небе,
без море
и без мрак
да достигнем до мрака.
* * *
Нека седем капитани
повдигат тялото ми.
Нека седем ветрове
тъгуват за мен.
Нека седемте жени на капитани да спрат
и хвърлят с тесните си ръце
убийствен пясък,
слънце
и сълзи.
Нека всички
морета
да спрат на брега,
за да видят
как седем
капитани
изнасят
смъртта
от Созопол.