Хвърлянето на котва – забравено. Нека да продължи
черната лодка, изпълнена с окосени нощи.
Мъртвите звезди нямат пристанище.
Прицелилият се веднъж остава да кръжи
около лунния диск на светлината като стрелец
върху плиткия ров на водния замък.
Уловът – забранен. Златна кукичка във устата,
металната риба се промъква, с мъртви люспи,
извадени очи, жертвата не може, с извърнато лице.
Само в съня си улавяме тихите вълни
и никакъв кораб не хвърля котва
за разтоварване, за смяна, за пътници – бегълци към островите.
Оставаме си лунни хора – като нощни пазачи,
обвързани, без дъх, денят минава покрай нас,
отчаяни сме, сън вместо смърт.
Превод: Калина Димитрова