Черно мляко на ранното утро ние пием го вечер
ние пием го сутрин и по пладне и нощем ние пием и пием
издълбаваме гроб в небесата за да не ни е тясно
Мъж дома обитава със змиите играе той пише
пише когато притъмнява към Германия твоята златна коса Маргарета
и написва това излиза навън звездите блестят изсвирва
на своите кучета
на евреите си изсвирва заповядва да дълбаят гроб във земята
заповядва ни танц да засвирим
Черно мляко на ранното утро ние пием те нощем
ние пием те сутрин и по пладне ние пием те вечер
ние пием и пием
Мъж дома обитава със змиите играе той пише
пише когато притъмнява към Германия твоята златна коса Маргарета
Твоята пепелява коса Суламит издълбаваме гроб в небесата
за да не ни е тясно
Той крещи към едните по-дълбоко дълбайте в земята а към другите
свирете и пейте
посяга към желязото в пояса размахва го очите му са сини
по-дълбоко забивайте вие лопатите а вие танц засвирете
Черно мляко на ранния здрач ние пием те нощем
ние пием те сутрин и по пладне ние пием те вечер
ние пием и пием
мъж дома обитава твоята златна коса Маргарета
твоята пепелява коса Суламит със змиите играе
Той крещи свирете по-сладко смъртта смъртта е немски маестро
той крещи докоснете по-глухо цигулките след това като дим
се разсейвате във въздуха
и ще имате гроб в небесата и няма да ви е тясно
Черно мляко на ранното утро ние пием те нощем
и по пладне смъртта е немски маестро
ние пием те вечер и сутрин ние пием и пием
смъртта е немски маестро със сини очи
той с оловен куршум те прострелва и прострелва те точно
мъж дома обитава твоята златна коса Маргарета
насъсква зли кучета срещу нас обещава ни гроб в небесата
със змиите играе и сънува смъртта е немски маестро
твоята златна коса Маргарета
твоята пепелява коса Суламит
МЪРТВЕШКА РИЗА
Ризата, която от безтелесното си изтъкал,
аз нося в чест на камъка.
Когато в тъмното събуждам
виковете, тя като вятър ги отвява.
Когато принуден съм да сричам често,
в забравени гънки тя се надипля,
и този, който съм, прощава
на този, който бях.
Но повели телят на струпаните хълмове
барабани най-глухите тимпани,
и както гънките на ризата се диплеха,
така набърчи Мрачния челото си.
Превод от немски: Калина Димитрова