Из „ВИОЛЕТКИ ЗА ЕДИН СЕЗОН“
ЕКЛЕКТИЧНИ РОДСТВА
Бедната Рахил, бледа, с неизлечими сънища, се лекуваше сред черните дървеса, като слепец, който с флейтата си кара мрака да разцъфне или като детските играчки, които един ден внезапно изчезват, сякаш ги е отнесло със себе си детето, което умираше, натъжено в мъжа.
КРЕХЪК СВЯТ
Неговото име Яков, нейното по-нежно: Мария. Стояха прави под дърветата, хванати за ръце, децата играеха в парка, птиците летяха, цветовете блестяха. Докато един влак, който минаваше, изсвири толкова силно, че всичко изведнъж изчезна и не остана нищо друго, освен една чешма, която бавно капеше и паметта на загиналите.
МАРГАРИТА НИКОГА НЕ ПРИСТИГНА
Стаите, в които се обичахме, пътуват сред мъглата, Маргарита запалва една свещ и слиза по стълбите, старото училище бе затворено, луната пише с тебешир по стъклата – и, ах, как да ти стигне един живот в безкрайната неизвестност на една есенна нощ, а Маргарита държи запалената свещ и слиза по стълбата, минава сред своите мъртъвци и влиза в живота си, „Има ли някой тук?“, пита и отново „Има ли някой тук?“, никакъв отговор и ще мине много време – защото и поезията е като изповед късно през нощта, към лице, което внезапно е умряло, а ние продължаваме да говорим.
ПАРАДОКСАЛНИ СЛЕДОБЕДИ
Една жена седеше съвсем сама на пейка в парка.
Държеше чадър, нямаше къде да иде,
докато най-после и с бавни, несигурни крачки
се изкачи на небето.
ДОБЪР ПОМЕН ЗА ПОКОЙНИКА
Когато всички умрем, нещата, за които сме мечтали идват и застават някъде там, насред стаята. И изведнъж всички почитат мъртвото довчерашно „мръсно псе“.
Из „ОТКРИТИЕ“
НЕОЧАКВАНО ВРЕМЕ
Когато дойде черната носталгия и удавникът си спомня дома,
в сумрачната стая любовниците отново нахлузват
посмъртната маска, която им се беше свлякла
и слизат по стълбите съвсем сами – вече хиляди години.
КАПАН
А винаги, убиецът и жертвата, една нощ, внезапно поемат по същия път –
защото е много важно кой ще умре по-малко самотен.
МЪРТВЕЦЪТ
Когато на врата се почука и отворих, не познавах този човек: „Дойдох за дълга“, казва ми, „Какъв дълг, отвръщам му, – пък и кой ли ще ми даде на мен на заем – впрочем, ти кой си, касиерът ли?“, „Не, казва ми – умрях вчера“ и наистина слезе по стълбата и излезе навън на улицата без да се страхува.
НАВЪРШВАНЕ НА ПЪЛНОЛЕТИЕ
Понякога отиваш и заставаш пред огледалото, тъй безразличен,
сякаш си само широк оставен встрани ковчег за едно мъртво дете.
Из „РЪКОПИСИТЕ НА ЕСЕНТА“
СБОГУВАНЕ
Прелетните птици за миг се заседяват върху голите дървета, замъкът се издига в мъглата, там мечтателите държат върху гърдите си още ненаписана книга и търсят идиличен пейзаж, в който да бъдат погребани. О, шумовете на заминаването и пътникът в затворената каляска, който продължава фаталния си сън. Витата стълба в замъка води към горния етаж, където живее красивата жена. Вечер излиза и сяда на балкона. Друг път слиза и се разхожда до Странноприемницата на Отминалите Красиви Дни. Някога ще отпътува към далечно съзвездие- съдбата има грижа за всичко. Всяка сутрин идва пощальонът, когото черпят чаша червено вино. После половината от посетителите на замъка тръгват- на лов. Останалите ще умрат другояче. Чува се часовникът. Часът е дванадесет. Нека се сбогуваме!
ТЕРЕЗА
Онази вечер се върнах неспокоен, „Тереза“, извиках, нищо, претърсих стаите, слязох в мазето, „където е Тереза?“ попитах, „умря, каза някой – вчера я погребахме“, „идиоти, извиках, тя ви е измамила, не знаете ли каква лисица беше“ никой не каза нищо „ама как е възможно да умре един ангел“ казах разплакан.
Отворих прозореца и наистина, там в дъното на небето, Тереза блестеше като звезда.
МЕЧТАТА
Най-после им затворих вратата „какво да правя с действителността, казвам им – аз нося мечтата“, може би затова обичам гробищата, защото слагат край на подробностите.
Една тъжна песен В нощта винаги е едно сбогуване.
ХОРА…
Хора живели толкова загадъчно, че когато умрели, смъртта не намерила нищо, което да им отнеме.
Както вчера и днес вечерта луната изгря нищо неподозираща.
ОБИКНОВЕНИ СТИХОВЕ
Един дом за да се родиш
едно дърво за да дишаш
един стих за да се скриеш
и светът за да умреш.
Превела от гръцки: Здравка Михайлова