ФРИНА ДО ПРАКСИТЕЛ
…не се страхувай. Ти постави статуя на твоята хетера в храма и така стана създател на едно прекрасно произведение, невиждано досега сред постиженията на човешката ръка. Да, аз стоя между твоята Афродита и твоя Ерос – не ми завиждай за тази чест. Тези, който ни гледат, хвалят Праксител и именно защото съм плод на твоето изкуство, Теспийците ме смятат за достойна да стоя между боговете. Само едно нещо липсва на дарението ти – да дойдеш и ти при нас, за да си легнем заедно в храма. Не, няма да оскърбим боговете, които сами създадохме! Бъди здрав!
ГЛИКЕРА ДО БАКХИДА
Моят Менандър е решил да отиде в Коринт за Истмийските игри. Това не ми се нрави, защото знаеш какво означава да загубиш такъв любовник, дори и за кратко време. Но нямаше как да го разубедя, тъй като не е свикнал често да се отдалечава от дома. Нито мога да ти го поверя сега, когато възнамерява да дойде в твоя край, нито пък да не го направя, щом самият той иска да бъде почетен от тебе. Мисля, че и за мен това е въпрос на чест, понеже съзнавам приятелството, което съществува между нас двете. Но, скъпа моя, боя се не толкова от тебе (защото нравът ти е по-добър от занаята ти), колкото от самия него. Той е страшно еротичен, а на Бакхида не би устоял и най-студенокръвният. А в това, че той предприема пътуването си, колкото за да се срещне с теб, толкова и заради Истмийските игри, изобщо не съм убедена. Сигурно ще ме упрекнеш за подозрителността ми. Но, скъпа моя, прости ми за професионалната завист. За мене не е маловажно да загубя Менандър като любовник. Освен това, ако имам някакви търкания или свади с него, ще трябва да се видя на сцената, язвително нахокана от някой Хремет или Фидил. Та ще ти бъда много благодарна, ако ми се върне такъв, какъвто замина. Бъди здрава!
БАКХИДА ДО ХИПЕРИД
Ние, хетерите, ти благодарим – всяка от нас толкова, колкото и Фрина. Защото процесът, който възбуди тоя негодник Евтиас, засягаше само Фрина, но опасността беше за всички нас. Ако няма да получаваме пари от любовниците си, когато им поискаме, или пък ако бъдем съдени за безбожие, когато попаднем на платежоспособни, по-добре да се откажем от тоя начин на живот и да си нямаме повече неприятности, нито да създаваме неприятности на компаньоните си. А сега вече няма да бъдем упреквани за занаята си само защото Евтиас се оказа лош любовник, но понеже Хиперид се оказа добър любовник, ще бъдем още по-старателни. Желаем ти всичко най-хубаво заради човечността ти. Всъщност ти не само си осигури една добра хетера, но същевременно спечели и нас, който ще ти се отблагодарим заради нея. Ако пък вземеш и запишеш речта си в защита на Фрина, тогава наистина ние, хетерите, ще ти издигнем златна статуя в която част на Гърция поискаш.
БАКХИДА ДО ФРИНА
Не се притесних толкова от застрашаващата те опасност, скъпа моя, колкото се зарадвах, че ти се отърва от лош любовник като Евтиас и намери свестен като Хиперид. Впрочем мисля, че този процес беше за тебе един шанс, защото делото те направи прочута не само в Атина, но и в цяла Гърция. А Евтиас ще понесе достатъчно наказание, като бъде лишен от компанията ти. Под въздействие на гнева си, струва ми се, и поради бродената си глупост, той прехвърли мярката в любовната ревност. И бъди сигурна, че в момента той не желае повече от Хиперид. Защото Хиперид явно очаква да бъде удостоен с вниманието ти, понеже беше твой защитник, и е в позицията на предпочитания възлюбен, докато Евтиас е разярен от неуспеха на делото. Можеш да очакваш от негова страна искания, молби и много пари. Скъпа моя, не се вслушвай в исканията на Евтиас, за да не произнесеш присъда над нас, хетерите, и за да не създадеш впечатлението, че Хиперид е взел погрешно решение. И не слушай тия, дето ти разправят, че ако не беше си съдрала хитончето, за да си покажеш гърдите на съдиите, ораторът с нищо нямаше да ти помогне. Защото именно неговата защитна реч допринесе да бъде уместен твоят жест.
БАКХИДА ДО МИРИНА
Дано не ти се падне по-добър любовник, моля се на господарката Афродита, и цял живот да си с Евтиас, с когото се мъкнеш сега. Нещастна глупава жено, дето се погубваш с такъв звяр! Може би се уповаваш на красотата си – естествено, че ще обикне Мирина този, който е пренебрегнал Фрина! Но не, вероятно си решила да подразниш Хиперид, задето сега ти обръща по-малко внимание. И той си има достойна за него любовница, и ти любовник, който ти подхожда. Само го помоли за нещо и ще се видиш или като подпалвачка на корабостроителница, или като закононарушителка. Все пак знай, че си мразена от всички нас, най-големите почитателки на най-човеколюбивата Афродита.
ТАИДА ДО ТЕТАЛА
Никога не съм допускала, че след толкова дълго познанство ще си имам някакви разправии с Евксипа. И не я упреквам, защото ѝ помогнах по време на пристигането ѝ от Самос. Упреквам я, защото когато Памфил ми предлагаше пари (ти знаеш колко много), не приех момчето, понеже изглеждаше, че понякога има връзка с нея. И тя добре ми се отблагодари за това в желанието си да се хареса на оная проклетница Мегара. Към Мегара имах отдавна подозрения заради Стратон – та мислех, че не е странно тя да злослови по мой адрес.
Беше по време на празника на Халоите и, както е естествено, всички присъствахме на нощното бдение. Направи ми впечатление високомерното отношение на Евксипа. В началото изрази неприязънта си към мене, като се хилеше с оная и ми се подиграваха, после открито започна да пее песни за любовника, дето не ми обръща вече внимание. И това не ме наскърби чак толкова – но тя има и безочието да се присмива на белилото и ружа ми. Струва ми се, че е много заблудена, понеже никога не е имала огледало. Ако видеше оранжевия цвят на лицето си, нямаше да ме обижда, че съм грозна.
Всъщност, малко ме е грижа за това. Предпочитам да се харесвам на любовниците си, а не на маймуните Мегара и Евксипа. Съобщавам ти за това, за да не ме укориш за нещо. Защото ще им отмъстя, но не с подигравки и обиди, а с това, което най-силно би ги засегнало. Кланям се на Немезида!
ТАИДА ДО ЕВТИДЕМ
Откакто ти хрумна да се занимаваш с философия, си станал много сериозен, а веждите ти са щръкнали над слепоочията. Натруфен и с книжка в ръце крачиш важно към Академията, а моята къща подминаваш, сякаш дори не си я виждал преди това. Полудял си, Евтидеме! Не знаеш ли кой е тоя начумерен софист, дето ви изнася толкова впечатляващи беседи? Не знаеш ли от колко време ми досажда с желанието си за близост? A се е и побъркал по робинята на Мегара – Ерпилида. Впрочем, тогава не го приемах, защото предпочитах да спя прегърнала тебе, вместо златото на всички софисти. Но понеже ти явно страниш от моята компания, ще го приема и ако желаеш, ще ти покажа, че този твой учител женомразец е ненаситен за обичайните нощни удоволствия. Всичко това е бръщолевене, мъгла и измъкване на пари от момчета, глупако! Смяташ ли, че софистът се различава от хетерата? Може би дотолкова, доколкото всеки от тях убеждава по различен начин, но целта, към която се стремят и двамата, е печалбата. Но колко по-добри и по-благочестиви сме ние! Не твърдим, че няма богове, и вярваме на любовниците си, когато се кълнат, че ни обичат. И не одобряваме мъжете да се сношават с майките си, със сестрите си, та дори и с чуждите жени. Остава да ти изглеждаме по-лоши от софистите, понеже не знаем откъде идват облаците и какво представляват атомите. Аз самата съм посещавала школите им и съм беседвала с мнозина от тях. Нито един в компанията на хетера не мечтае за тиранска власт и не замисля държавни преврати, ами си поглъща сутрешната закуска и пиян кротува до третия или четвъртия час на деня. Ние обучаваме младежите не по-зле от тях. Сравни, ако желаеш, Аспазия хетерата и Сократ софиста и прецени кой от двамата е възпитал по-добри мъже. И ще видиш, че нейн ученик е Перикъл, а негов – Критий. Остави тия глупости и пошлотии, моя любов Евтидеме, очи като твоите не бива да се мръщят. Ела при любимата си, както често правеше на връщане от Ликейона, избърсвайки потта си. Леко замаяни от виното, ще стигнем до чудесен край, като си доставим взаимно удоволствие. И този път ще ти се сторя изключително мъдра жена. Боговете са ни дали малко време за живеене. Не го прахосвай в гатанки и дърдорене, без сам да усетиш как. Бъди здрав!
СИМАЛИОН ДО ПЕТАЛА
Да, имаш основание да ми се присмиваш, щом ти доставя удоволствие или самолюбието ти се ласкав пред някой от тези, с който общуваш, задето често обикалям край вратата ти и се оплаквам на слугините, изпратени с послание до някой по-щастлив от мен. Знай все пак (макар и да съзнавам, че това, е в моя вреда): изпитвам към тебе нещо, което малцина от хората, с които имаш връзка, биха изпитвали, ако бъдат пренебрегнати. При все това, мислех си, че ще ми бъде утеха чистото вино, с което се наливах в големи количества по-миналата вечер у Ефроний, за да прокудя нощните грижи. Но резултатът беше обратен. Виното така разпали желанието ми, че плаках и ридах и предизвиках съжаление у по-снизходителните, а у останалите – смях. Имам една малка разтуха и една увяхнала вече утеха – венеца, който отскубна от къдриците си и ми подхвърли при неприятната ни разправия по време на пира – уж възмутена от всичките мои-послания.
Ако наистина ти доставя удоволствие, наслаждавай се на мъката ми и ако това ти харесва, разказвай за нея на по-щастливите от мен, които не след дълго ще страдат, ако ги постигне моята участ. Моли се все пак да не те накаже Афродита за това високомерие. Друг на мое място би ти писал с укори и заплахи, а аз те моля и те умолявам. Обичам те до полуда, Петала! Боя се да не стане по-лошо и да заприличам на някого от тия, които любовните разправии са довели до дълбоко нещастие.
ПЕТАЛА ДО СИМАЛИОН
Де да можеше домът на хетерата да е храни със сълзи! Тогава щях да благоденствам и да се наслаждавам на голямо количество такива от твоя страна. Но всъщност аз се нуждая от пари, дрехи, бижута, слугини – всичко необходимо, за да си устроя живота. Нямам си бащини имоти в Миринунт, нито сребро в рудниците, а само една заплатица и жалки подаяния, съпроводени с въздишките на глупавите ми любовници. От една година имам връзка с теб и изнемогвам: лицето ми е без грим, дори не съм видяла миро през тая година, срам ме е от приятелките ми, когато обличам старата окъсана Тарентийка – така че, бог да ми е на помощ! И от какво смяташ, че ще живея, ако се заседя трайно до тебе? Той бил плакал! Скоро ще престанеш. А пък аз, ако няма кой да ми дава по нещичко ще си умра от глад. Чудя ти се на сълзите – толкова са неубедителни. Повелителко Афродита! Казваш, че ме обичаш, човече, и искаш да си в компанията на любимата си, понеже не си можел да живееш без нея. Ами хубаво! Ти нямаш ли в къщи някакви чаши?… освен ако ми донесеш нещо от златните бижута на майка си или от богатствата на баща си. Блазе ѝ на Филотида! Харитите са я погледнали с по-благосклонно око. Какъв любовник си има в лицето на Менеклид, дето всеки ден ѝ дава по нещо! По-добре, отколкото да плаче. Пък аз си имам не любовник, а оплаквач. Праща ми венци и рози като на преждевременно погребана и ми разправя, че плачел по цяла нощ. Ако ще ми донесеш нещичко, ела без да плачеш, ако ли не – измъчвай себе си, не мене.
Превод от старогръцки: Драгомира Вълчева