Не съм съдник на хората, не съм Игнаций Лойола, но нося дълга да се помоля за бедния Ви клиент и да обвиня лицемерието на вашето легло. Сега, когато се мръква, е часът на проституцията и казвате на хората да побързат, защото знаете, че звуците омекнаха и че цветовете ви очакват безмълвни по оживени улици и в стаи светли и гладки, където димят чашите с чай. Но хората не подозират какво очаква тях и славата им, тях и портфейла им.
И така живеете благодарение на едно тайно перо, благодарение на благосклонността на полицаите, станали ваши любовници и танцуващи в залата за разпити с омазнените си коси и златните копчета на униформите си.
Но аз съм предвидил лош край за вас двете, аз, крехкият калугер. Тази година няма да познаят Връбница онези, които пренебрегнаха безпогрешния звук на мърморенето ми, защото работих усърдно за наказанието им, качен на люлката на молитвата си с развяно в спокойния вятър расо и уста пророкуваща дъжда, който ще прекъсне изключителния ви спектакъл. Сега, пред онези, които ви обичат и без да почитат старините на родителите ви, парите наложиха условията си. Лош знак. Не след дълго лошо ще се забъркате. Междувременно, хората ви се възхищават, защото облеклото за тенис ви стой добре и защото разголените рокли вечер доказват на всички, че слуховете са неверни, че не сте малки момичета, опитващи се да си вадят хляба при случай на кратък бал-маске, а истински момиченца с две палави гърдички и дупчица между краката, които горят. Хората вярват в изповедта на вашето деколте и съмненията им се разсейват.
Възхищават ви се също, защото сте деца на една убита яребица и на един ловец, и едно хубаво убийство топли ранното ви детство. Едва що сте се излюпили от яйцето на мъртвата си майка, едва-що сте прескочили зида на девическия пансион и ето че с лесно тяло и бледа глава вече пърхате из простора на лесната печалба. Би трябвало да ви простя, но няма да го сторя, защото ръцете ви никога не са докоснали водата и брашното и косите ви не са позеленели в светлината на кухнята нито за миг. Би трябвало да ви обикна, но няма да го сторя, защото няма почтен триумф да освети следите Ви и няма ден, в който да не сте ме измамили.
Е, пожелавам ви да загазите лошо.
Пожелавам ви да загазите
лошо
и да стигнете до просешка тояга.
ДЖОАНА
Тези които не оцениха овреме топлите ти коси
и зелените ти очи учещи на преданост
към един лъжлив бог затънал в дългове
сториха много добре и им се възхищавам.
Ти си на 13 години и нещо между нозете ти
мирише на месец ноември с невинните конци на дъжда му
и гъвкавия шепот и сивото стъкло на една къща в мирния студ.
Лягаш с архонтите и бедните те възхваляват за куража ти.
Лягаш с бедните и архонтите уважават милостинята ти.
Лягаш с мен и мъката на хората става мнителна.
Помръкват очите на съдията и очите на прокурора
също помръкват
но не съществува поговорка или мъдра фраза
прилягаща на случая и на низостта ни
не намирам фразата която ще подсвирна в красивите уши на родителите ти
за да ми простят и да оттеглят жалбата.
ПЕСЕН ЗА МАГЬОСНИЦИТЕ И ЗА ДЕЦАТА ВИ, КОИТО СА В ОПАСНОСТ
Don`t leave the children on their own
PINK FLOYD
Есенно време магьосниците напускат зелените дебри
И неудобната колиба на тяхната низост
Стават красиви и внимават в думите си, и бързината
скърца в ставите на техните пръсти
Защото времето е препятствие за плановете им.
Есенно бреме магьосниците се обличат елегантно и
приличат на госпожици от доброто общество
Циркулират в полуосветени салони и скъпи ресторанти
И никой не забелязва зеления им поглед
Е, дръжте децата си здраво за ръка
Защото магьосниците може да ги грабнат под предлога
на случаен блясък
Или на неловък момент когато продавачката ще направи
грешка с рестото,
Могат да отвлекат детето ви и да го накарат да обикне ужаса
На един мислещ стомах, на един гладуващ мозък
На едно виждащо подобно на око ухо и недоумяващо
от това което окото чува сякаш е ухо.
Могат да сварят детето ви и да опитат нежните му кокали
След като преди това танцуват с него в празната светлина
на едно старо желание
И в радостната просека на сърцето им.
Е дръжте детето си здраво за ръката
И нека не ви подлъгват нарисуваните усмивки.
Есенно време всичко е красиво под светлия прах
И мирисът на децата ви измъчва душата на всяка лоша жена
Която би искала синът ѝ да е хубав като дъщеря ви а дъщеря ѝ
Да бъде силна като сина ви.
Някога ще дойда в този двор на бледата есен
За да сложа с уверена ръка край на беззаконието
Пръв ще извикам смърт на вещиците
И ще запаля фенерчето на откровеността която
съветва незнанието ми
И незнанието на онези който ще ме последват
За да очистим страната от чудовищата
И да прекараме Коледа като хора.
ТРИ ПРИНЦЕСИ
Тук е нашата благословена страна
с аромата на градините по булевардите и балконите
със златните фурми и люлеещи се житни класове
около палатите ни с килим от газон
прострян пред спокойното лице на водите
Сега три малки принцеси
Мариана, Мишел и Моника
могат да си играят цяла сутрин и цял следобед
в двор от кадифяна светлина
и в пенести бани да залъгват умората
преди да посрещнат вечер приятелките си
с нови рокли
Но ето трудната страна на нерешителните
със странностите на човешкия ум
и есенните шепоти.
Ето нашето царство с тайните наслади и срама на индекса
на цените
с госпожите съхраняващи рубините си за трудни времена
и с първите облаци на прашния ни хоризонт
Сега три малки принцеси
четат сред хризантемите в очакване
с първите бръчки на безделието но все още красиви.
Не ядат за да не пълнеят и казват на баща си
че са влюбени в сина на ковчежника
а сенките на предателя и разбойника и убиеца посрещат
тайно в полунощ
за да навлажнят заедно меките чаршафи
А ето и мъртвото ни царство
с войната и черноборсаджиите
и с плъховете спящи в слегналите се руини.
В нашето царство забравихме сребърния звън на дъжда
и езерата ни пресъхнаха и сред жълтите водорасли
строим домовете си без прозорци
Сега три стари принцеси
съсухрени като стафиди и неомъжени
седят на пясъка и мият с пясък косите си
смятайки че пясъкът е студената вода от извора.
Откога продадоха накитите си
на мръсни и небръснати цигани.
Превод: Здравка Михайлова