ПЪТ
Когато никой не обича
започваме
да обичаме майките
Когато никой не ни пише
си спомняме
стари приятели
И произнасяме думите само защото
мълчанието ни е страшно
а движенията опасни
Накрая – в случайни и изоставени паркове
плачем от жалки тръби
на жалки оркестри
1959
СЪН: ПЪТ В ПОЛЕТО
защо ти е – несъществуващ почти
да търсиш друг –
прах не оставил?… –
какво ли от пътя ще вземеш? сянката му
съдържа там някаква…
храна неземна:
но не там е тя… не ще откриеш
следите на този –
който отдавна е бил посетител…
1967
И: МЯСТО ЗА РЯБИНАТА
Гората е – цялата в кръв – храм сякаш е празен.
(Сякаш без птици е: без души. Без-словесна, без-звучна).
И на входа е: тя – но подобие:
Параскева – Неделя – рябина.
1977
КЪСЕН ЛЕЩАК
а – лещак ли? лещак с тези твои
петна
от ръжда
аз ли ще бъда – ще си представям ли? – малко
(когато е
това „състояние“
блажно)
вятър сиротен! сякаш че знак е – на никого!–
ето какъв си лещак ти!
някъде-само отделно-случайно ти включваш
(мен)
в нищо общото
сякаш в мъглата гориста
проблясва „селското“ без осветен и
без осветени
„живот“ като остатък
в дъждове
и във вятъра
ничий
1980
ПРОЩАВАНЕ С ХРАМА
какво още помня? –
сега – само прозорците са все повече празни
(все повече – вятърът не е вятър
просветлението не е просветление):
сякаш че са – инсталатори те
на това което не може да бъде във връзка
с този захвърлен простор! –
и с предупреждение влиза Мълчанието:
съборно-единно – в полето-страна (и все по-цялостно опустошено):
е сякаш – единствен Храм
1982
НА ИЗЛИЗАНЕ ОТ ОВРАГА
на Ищван Саболч
а отляво-просеща-твоята ръка е – като евангелие
на младенец: о блестене – за никого:
малко – от околно -живото! –
и броди той-безразлично евангелие взел – и си вие –
по детски се гали – и гали:
най-сърдечният вятър най-сърдечният:
с великото Щастие да си безлюден! –
о милосърдие…
1985
Превел: Николай Кънчев