ама точно там бе точно там насред туй скапаното поле вика че щял да сглоби тва нещо той със смахнатите си идеи че и аз с него викам му „абе ма’а му как мислиш да я довлечеш до водата? пък той само ма поглежда ама погледа му кат’чили през мене минава някъде към небесата и очите му са въртят както когат му влезе в главата няква нова налудничава мисъл и ми казва да не са безпокоя за тая работа дали ш’му помагам в края на краищата щото ако не ща той не знае как ще успее да свърши навреме и макар че сигурно трябва да си по-шантав от него да кажеш да аз му казвам че ше му помагам разбира се че винаги ше му помагам щот съм почти толкова луд колкото и брат ми и от как съм са родил май друго не съм правил пък жена ми вика „не мога да разбера не виждам защо ти трябва през цялото време да му уйдисваш на тоя дъртия глупак дето сигурна съм нищо не е направил за тебе и на туй отгоре ти си имаш достатъчно работа трябва да са изорат градините щото като гледам годината е доста лота а пък тоз твоя брат дето чак очите му подпухнали са мъкне подире ти като кудук и да го пита човек що я прай тая глупавата лодка там дето няма море и кой знае какво още ше измисли? ама и на тебе ти е толкоз акъла казвам ти“ ама какво да прави пак увива няколко сандвича за мене и за брата щото жена му не ще и да чуе за него повече и да пукне вика от глад ‘се ми е тая на нея ѝ дойде до гуша откак последния път я беше накарал да седи три дена на баира там дъжд и к’во ли не още защото ѝ казал че тъй ше види Бог само че тя не видяла нищо и на туй отгоре без малко да умре от глад щото само диви ягоди имало наоколо а пък синовете му и те са същата стока ама поне от време на време идат да му помагат за тая загубената лодка тъй че не сме само двамата слава Богу а пък лодката дето иска да я прави не е някаква си смачкана рибарска лодка ами т’ва е голяма работа не съм чувал някъде да има такава и ние по цели седмици седмици казвам ви не прайм нищо друго ами сечем борове и ги мъкнем на поляната пък тя е доста височко на един хълм и да видиш к’ва работа пада само а жена ми въздиша и вика че съвсем съм са побъркал ама съвсем пък тя е в четвъртия месец и гледа да върши и мойта работа и нейната и пак като са върна вкъщи когат цял ден съм мъкнал дърва насам-натам тя пак има сили да ми поразмачка рамената и кръста и да ми наготви топло ядене пък да видиш косата ѝ все я вързва на опашка как са спуска тъй елегантно по гърба и и очите ѝ едни добри пък уморени ей и аз викам на брат си викам му „виж к’во брат имам много работа ше трябва сам да довършиш т’ва идиотското нещо ти знаеш че искам да ти помогна само че“ а той поглежда настрани и казва „твойта работа не е чак толкова важна“ и аз му викам „как ше не е важна бе отде ше ядем със жената питам та откъде мислиш че ше земем храна когато през цялото време не съм вкъщи ами са мотая с тебе? не мож` изяде тая загубената лодка я дето ше земе да гние вече под т’ва скапаното слънце“ пък той само въздиша тежко и казва „просто няма смисъл“ и сяда на един камък някак си уморен ли к’во и са втренчва в една точка и тъй като го гледам малко му остава да заплаче и аз к’во да правя връщам са да мъкна дърва а той вече беше захванал кила и скелета един Господ знай къде са е научил да прай лодки къвто е завеян той бил вече двайсегодишен когато съм са родил и първото нещо коет си спомням е че трябваше да го водя да не би някое дръгливо магаре да го ритне по пътя той дето никога не може да напрай нищо като хората си беше само един грамадан с мъхесто лице тъй че са наложи да ставам няколко часа по-рано всеки ден за да си върша работата щото жена ми като нищо може да пометне ако продължава да са напъва като преди и след това отивам да работя на лодката чак до вечерта и тъй си върви времето дните горещи и сухи и добре че жена ми ма храни добре щото иначе сигурно ше окапя обаче к’вото и да казвам к’вото и да правя че да са махна от тая работа брат ми само вика „ти идвай и помагай пък другото го остави“ и продължаваме да са бъхтим пък тая скапаната лодка може да побере вече хиляда души и аз си мисля викам си поне става за живеене не е чак толкова лошо щом поне става за нещо а жена ми си въздиша и ми роши нежно косата и ми казва че накрая нищо хубаво няма да излезе ама повече не ма моли да спра да помагам щото разбра че от молби няма полза и в последно време взе да става някак замислена и да са гласи за нещо а пък ние си продължаваме тая загубената работа да ковем тая загубената лодка и дните си минават и брат ми казва че трябва по-яко да бачкаме щото нямаме много време затуй той от време на време докарва по някой друг комшия да помагат и те направо са гръмваха щом видеха колко е голяма и шантава лодката и някой си правят майтап ама никой не са задържа повече от ден-два тръгват си всички клатят глави и мърморят нещо под носа си и без туй още отначало им писваше и почваха да са праят на тарикати а пък аз к’во само дето половината им градина стой незасята и са мъча ей-тъй от време на време да наглеждам животните доколкот мога ама повече жена ми са занимава с тях и са успокояваме че в края на краищата няма да останем гладни я ако поне малко повали и ако го свършим скоро т’ва нещо щото ние вече го покривахме отвътре отвънка с катран и на края му сложихме един малко смешен покрив и аз само са прибирам вкъщи нали е последен ден и вече никво връщане няма да го оставя да ма забърка вече в нищо ама целия мириша на катран и жена ми плаче ли плаче и аз ѝ казвам да не са притеснява повече че ш’си бъда вкъщи отсега нататък и даже и аз си поплаквам малко макар че тя т’ва не го забелязва разбира са само като си помисли човек колко самотна е била и колко ѝ е било трудно не е работа а пък аз са опъвам и цял ден сън проспах го тоя проклет ден и до края на седмицата работя само из градините ама един ден са сещам за еднъ работа и отивам към нивите на брата да си събера малко дъсчици дето са останали от лодката и представете си к’во виждам те сичките са намъкнали и живеят в тая скапаната лодка на майната си брат ми и момчетата и някви жени и жената на брата и тя там ама бясна като фурия и постоянно му кряска да са маха от тая скапаната лодка и да са връща вкъщи пък той ѝ казва че има само още един ден и че след т’ва ше я домъкне и нея на лодката ама го казва не като заплаха или нещо такова ами просто ѝ го съобщава ясно и категорично че утре ше я дотътри на лодката и аз нали не съм човек който са меси в чуждите работи си земам дъските и са домъквам до къщи и същата вечер издялквам еднъ малка люлчица смешна еднъ такава с дребни фигурки на животни за украса и я лакирвам и след вечеря я давам на жена си за подарък и тя са разплаква и ма хваща здраво и ми казва никога повече да не я оставям сама и да стоя при нея и на мене ми стана хубаво и ми е радостно за ‘сичко и ми е драго че цялата работа с лодката свърши и си изваждаме малко винце и решаваме че бебето ш’са казва или Натаниел или Ана затуй си пийваме еднъ чашка за здравето на Натаниел смеем са въздъхваме и айде еднъ чашка за Ана и жена ми ги милва нежно фигурките на животинчетата и казва че са красиви макар че не са чак толкова щото аз не съм много добър по тия работи ама ние двамата добре са разбираме и след малко тя ма пита „откъде взе дървото?“ и аз викам „то остана от лодката“ в първия момент тя нищо не казва и след туй вика „ти днес пак ли ходи там?“ и аз викам „да само за дървото“ пък тя „и кво праи той ся като е готова лодката?“ и аз „майтапска работа сичките живеят вътре в т’ва нещо сичките без дъртата тя само стои там и кряска на брата как ‘зел да изкуфява вече и накъде си мислел че плува и ‘ко не го е страх да срещне някой октопод по пътя да не са връща вкъщи пък той ѝ вика че е побъркана и че няма вода а тя му казва че точно т’ва му разправя от шест месеца“ и жена ми са смее по-щастливо не съм я чувал да са смее от половин година насам и са захилвам и двамцата си наливаме още една чашка винце и жена ми вика „значи той си живее в т’ва грамадното нещо самичък?“ и аз и казвам „аммѝ синовете му са там и някакви младички жени сигурно техните ама кой да ти каже не съм ги виждал преди и к’ ви ли не животни и птички има разни неща дето не съм виждал такива“ и жена ми ма пита „животни ли? к’ви животни?“ „сяк’ви“ викам ѝ „хич не ги знам даже цял цирк тропортят и само умирисват лодката голяма галимация“ и жена ми пак са смее вече малко са е позамаяла от виното и вика „обаче бас държа че няма прасета“ и аз „ооо има аз ги видях“ и на двамата ни е смешно като си помислим за прасетата дето ровичкат из т’ва голямото корито и жена ми вика „бас държа обаче че няма чавки“ и аз казвам „аа има видях една двойка и от тях по-точно чух ги то от тях едва ли нещо друго можеш да чуеш“ и са захилваме само кат си помислим за гаргите и за дъртата и за свинете и за сичко и жена ми вика „знам к’во няма бас държа че няма въшки“ и двамата са заливаме от смях и аз най-накрая смогвам да кажа „има има освен ‘ко не са е окъпал“ и двамата са смеем до сълзи и довършваме винцето и жена ми казва „слушай сетих са к’во няма няма термити“ и аз викам ,права си не си спомням да имаше термити дали да не му направим подарък а?“ пък жена ми изведнъж млъква и са притиска до мене и вика „той наистина мърда Натаниел наистина мърда“ и слага ръката ми на издутия си корем а малкият вътре рита и яката беснее и аз тъй са разтревожвам и питам „боли ли? мислиш ли че…“ пък тя вика „не добре е“ и аз си държа ръката на корема ѝ и викам „за твое здраве Натаниел“ и пресушаваме квото е останало на дъното на чашите и са събуждаме прегърнати на другия ден а навън вали слава Богу казваме и понеже доста стабилно вали цял ден си стоим вкъщи и шетаме насам-натам подреждаме и са радваме щото дъждовете паднаха точно навреме и вечерта навсякъде вече мирише на зеленина и е едно свежо и приятно и още вали ама леко не много силно и аз решавам да са поразтъпча и да намина към двора на брата и си мисля ше го питам дали ше иска да си вземе малко домашни термити за колекцията и гледам и не вярвам на очите си жена му и тя на лодката и са чудя дали той я е домъкнал или тя накрая сама е отшила тя обаче си мълчи и нищо не приказва нещо необичайно за нея и момчетата и те мълчат и брат ми и той само стоят горе и зяпат и аз им извиквам „хубав дъжд а?“ и брат ми ма поглежда отвисоко както си стой там под дъжда и си трае и само си дига ръката ей-тъй някак особено ли к’во и пак я отпуска на парапета и аз решавам да не казвам нищо за термитите а пък то дъжда взе да се позасилва и аз са обръщам и са връщам вкъщи и разправям на жена си к’во стана и тя само са смее и вика „те сичките са са побъркали той най-накрая сичките ги е побъркал“ и жена ми опече едни опасни кифлички с месо и ние веднага забравяме за брата ама на следващия ден брей тоя дъжд продължава да вали по-силно от всякога и на места водата почна да са застоява и след седмица непрекъснати дъждове разбирам че с реколтата вече почти е свършено и ми е трудно да намирам фураж за добитъка пък жена ми тя само плаче и приказва колко лош ни е късмета че сме можели хем да направим тая смотана лодка хем да засеем всичките ниви тъй или иначе ние нищо не измисляме искам да кажа просто нищо не ни идва на ум даже когато дъжда продължава да шурти като из ведро и водата започва да са събира в големи локви наистина доста големи и извън къщата вече ти стига до кокалчетата и освен това тече през покрива и скоро цялата проклета къща почва да са пълни с вода и аз само повтарям дали да не идем на лодката на брата докато всичко мине ама жена ми вика „никога“ и пак захваща да реве и най-накрая аз ѝ викам „няма к’во да са надуваме ще ида да го питам“ тъй че тръгвам аз направо в дъжда и едвам виждам къде вървя и от време на време затъвам до гуша но накрая са добирам до лодката и извиквам и брат ми излиза и поглежда надолу към мене и копелето дума не обелва само ма гледа и аз изкрещявам да ма чуе викам му „абе ше може ли да дойдем с жената докато мине т’ва нещо?“ обаче той нищо не продумва само дига ръка по същия тъпанарски начин и аз изкрещявам „мамицата му копеле целият съм вир-вода и къщата ми е пълна с вода и жена ми след някой друг ден ше ражда вече пък може да настине както е мокра до кости и аз само та питам“ и точно тогава точно когато още приказвам той са обръща и си влиза в лодката и аз не мога да го повярвам че нали съм му брат бе ама той повече не са вясва и аз са втурвам нагоре до лодката и удрям с юмруци по нея и си дера гърлото и го псувам с всяка псувня която ми дойде на акъла и викам синовете му и жена му или който и да е там вътре ама никой не излиза „твойта майка“ изкрещявам че чак нещо в дробовете ма сви и едвам са сдържам да не зарева и ми е гадно и са запътвам към къщи а дъждът шyпypтu като луд и на места са налага да плувам и не мога да мръдна повече нито крачка и си спомням за едно хълмче наблизо и тръгвам към него и когато стигам до там изкатервам са на върха и колко е хубаво само да усетиш почва под краката си па макар прогизнала и хлъзгава пък на мен ми са гади и са изповръщам и са премествам малко по-нагоре и след т’ва си спомням как са събуждам и дъжда пръска в лицето ми водата вече е до средата на хълмчето и аз поглеждам и виждам лодката на брат ми да плува и махам с ръка към нея но не виждам някой да ми маха от там и след т’ва бързо поглеждам към къщи и само покрива стърчи над водата и изведнъж такъв страх ма хваща уплашвам са за жена си и са втурвам като луд към къщи и почти през целия път плувам и викам и крещя и дъжда продължава да си вали като невменяем и най-накрал ууф най-накрая пак са връщам на хълмчето или поне на т’ва дето е останало от него над водата и си мисля сигурно ми остава още един ден ако продължава тъй да вали щото като гледам няма намерение да спира и лодката на брат ми не са вижда вече само вода откъде откъде е могъл да знае? т’ва копеле и все пак заслужава похвала щото не е трудно да са разбере кой е най-шантавия тука и къщата ми вече съвсем са скри от погледа ми а жена ми нея я оставих както си беше без да имам сили дори да я погледна.
Превод: Николай Гочев