Да, аз пиша стихове.
Никой не е безгрешен.
СИН, КОЙ ДА Е ОТ ДВАМАТА
От години живея в очакване на чудо.
Знам: дете като дете, какво ти чудо.
Но пак живея в очакване на чудо.
Това е чудото.
СПОМЕН
Някой е хълми хълмил,
между хълми река бил:
жабешкият квак на жабите,
съсъкът на конската опашка пъдеща мухи,
върбовият листак сребреещ от вятъра,
тържественият ход на кълбестите облаци,
зноят тече по кожата ми.
Как хубаво ми е.
Един ден, летен ден.
* * *
С всички сили пате дърпа
стъркченце трева.
Откъсва я и се катурва.
Капка злато в езеро от изумруд.
ПРОЛЕТ
ПАЗИТЕЛ СЪМ
Зад това ми очило
има един бивол.
Зад другото един божур.
В глезена ми пее кукувица.
Зад хрисимия образ мой на християнин
дебне някакъв езичник и дори не го познавам.
В брадата ми зимува
дълбокоснежна зима.
Върху дланта ми бистрее езеро.
На рамото ми се протяга видра.
НА ЗАГИВАЩИ НЕЩА
* * *
Гражданин съм на света, защото съм селянин на родното си село.
КАКТО Е РЕКЪЛ ОНЯ
По бял друм юнак върви,
юнак върви, в село влиза,
в село влиза, в равни двори,
в равни двори стара майка,
стара майка син дочака,
син дочака, та издъхна.
Денят бе събота,
часът бе седем.
Аз казах.