Вчера отново седях
над някакъв формуляр
и се колебаех как да изразя…
или пък открито да призная…
решително да отрека че някога…
или да премълча…
когато точно в 16:21
с пръстче ме потупа по рамото
Е.Т.
и каза:
Значи и ти?
ВКЪЩИ Е НАЙ-ХУБАВО
На неделното матине в парка на замъка
стана странна случка
Клоните така дълго и жадно
се навеждаха над подиума
че в дървените инструменти се пробуди сока
и годишните кръгове се завълнуваха от тъга
Под водачеството на първите цигулки
те се изплъзнаха от ръцете на музикантите
покатериха се в короните
и там доволно заспаха
сред шума на листата
ПОЛУНОЩ
Край винарната на Малостранския площад
се клатушкаха двама мъже
и с цяло гърло (макар ужасно задръстено)
пееха тра-ла-ла
Неочаквано заваля сняг
стреснаха се
какъв ти сняг през септември
В полуотворения прозорец над тях
засадено между бегониите
стоеше момиченце по нощница
без да чака чудеса
правеше
и пускаше срещу тъмнината
сапунени мехури
Плуваха през площада като кораби към Левант
блуждаеха с неопределеността на полярна експедиция
бродеха като нов пощальон
а в най-големите
се отразяваше Малостранския площад
стихналите мъже
и часовникът със стрелки слети в полунощ
Сапуненото момиченце поздрави
Добър ден!
Превод от чешки: Албена Стаменова