Тримесечно издание на Института за социална критика
Малък манифест
„Критика и хуманизъм“ е списание за хуманитарни изследвания (след „смъртта на човека“ ) и критическа теория (след „смъртта на революционния субект“ ). То търси път на критически диалог на кръстопътя между „реализираната утопия“ на комунизма и посткомунистическите утопични идеи за „нормално общество“; между неясните шансове за предефиниране на проекта на модерността и не по- малко неясните контури на постмодерната алтернатива. То търси този път с ясно съзнание, че – въпреки очакванията – събарянето на Берлинската стена ни разкри не поле за един безпрепятствен диалог на европейските интелектуалци, а хетерогенни и несъизмерими помежду си европейски култури.
Има нещо симптоматично, че ключови думи на публичния дискурс вече се оказват „нормално общество“, „пазарна икономика“, „парламентарна демокрация“. Разчитането на тези симптоми показва, че представата за нормалност започва да функционира идеологически, да обраства с непрояснен нормативистки акцент. Паралелно с това сме изправени и пред една настъпваща „социологическа колонизация“, оставаща незабележима дори и за самия колонизатор: обективистките изследователски техники, безкритично заимствани от обществата на модерната парламентарна демокрация, обсебват – отново афиширайки се като „норма“ – мисленето на изследователите.
Критическата теория – тук и сега – е призвана да бъде критична спрямо този нормализаторски дискурс, да изработи своя нова „геополитика“. „Геополитика“ на критическото мислене, която отчита гледната точка на „посткомунистическия туземец“, удържа я в собствената ѝ мяра, а не я мери с чужди мащаби. „Геополитиката“ на емпирическото изследване, което не натрапва на емпирията, която изучава, догматични методологически схеми (а се вдъхновява по-скоро от рефлексивната социология на Бурдийо и етнометодологията на Гарфинкъл). Признаването на другостта на „Другата Европа“ е условие за възможност на критическия диалог на европейските интелектуалци: за да бъде преодоляна, една бариера трябва първо да бъде разпозната и призната.
Оттук следва както предефинирането на проблематиката на критическата теория, така и на отношението към мислители и мисловни традиции, които не дефинират себе си чрез нея. Интересът към гледната точка на другите европейци измества методологическия акцент от негативната диалектика на Франкфуртската школа от времето на Адорно към феноменологическите методи на Хусерл и неговите ученици. Интересът към несъизмеримостта, към собствената мяра, която не трябва да се мери с чужди мащаби, пък изисква както критически диалог с мислители като Фуко и Дерида, Бурдийо и Лиотар, Кун и Файерабенд, така и диалогична критика на Хабермасовата теория на комуникативната рационалност.
Технически данни:
Списание „Критика и хуманизъм“ е създадено през 1990 г. Редовните броеве на български език: N 1 – „Формална рационалност и социално време“; N 2 – „Мит и утопия“; N 3 „(Пост)модерността“; N 4 – „Европа, разумът“; предстоящи през 1995 и 1996 г.: N 5 – „Европа сред несъизмеримостта“; N 6/7 „Паноптизмите“, N 8 – „Археология на демокрацията“. Освен тях досега са излезли два извънредни броя на международната версия на списанието: „Феноменологията като диалог“, посветен на 90 – годишнината от рождението на Алфред Шютц (през 1990 г. – на английски) и „Георг Зимел – непубликувани ръкописи“ (през 1993 г. – на немски). Предвижда се от 1996 г. списание „Критика и хуманизъм“ да излиза редовно на английски. Приложения на списанието (в отделни книжни тела): българска версия на „Либер“, европейско списание за книги, бр. 1, 2, 3, 4/5, 6, излиза от 1992 г.; „Философски логики“, предстои да излиза от 1995 г.
Макар и да се идентифицира с критическата теория и новата хуманитаристика, идейната политика на списанието може да се резюмира така: търсене на диалогово поле и отворено културно пространство – в противовес на монологично самозатварящите се (след заглъхването на политическата еуфория от 1989 г.) интелектуални кръгове у нас, в противовес на външната и вътрешна интелектуална емиграция.
Всеки брой на „Критика и хуманизъм“ е тематичен, но това не означава, че всеки текст в броя трябва да влезе в тематичното му поле. Рубриките на списанието („Нова хуманитаристика“, „И/или“, „Текстът като факт“, „Превод /интерпретация“ и т.н.) са донякъде указание за това, че донякъде същите хуманитари с донякъде същите замисли са правили донякъде същото това списание, но именувано „Младеж и общество“.
Всеки брой на списанието предлага на читателя преводи на текстове от класически западноевропейски мислители на 20 век, като Едмунд Хусерл, Ойген Финк, Мишел Фуко, Юрген Хабермас и т.н., оглеждащи се в контекста на заобикалящия ни европейски югоизток; оригинални статии на критически теоретици и рефлексивни социолози от двете страни на все още разделящата духовна Европа бивша Берлинска стена; интервюта на представители на „Критика и хуманизъм“ с автори като Цветан Тодоров, Жан Бодрийар, Юлия Кръстева, Морис Годелие, Пиер Бурдийо и т.н.; ръкописи от архива на Мераб Мамардашвили; емпирическите изследвания на Института за социална критика за етнометодологията на анкетната ситуация, за пренаписването на биографиите след 1989 г., за пренаписването на учебниците по история.