Постигането на Мария

Любен Дилов – син

Разбрало, че животът се състои в опит да оцелееш от всичко научено за него, едно пионерче…

Това се случило по времето, когато пионерчетата започнали да изяждат дядовците си и да се раждат не с цезарово, а с лазарово сечение. По времето, когато един лъв бил покачен върху въртящо се зъбчато колело, а покачилите го дълги години се опитвали да запазят както въртенето на колелото, така и достойнството на лъва. Състоянието на лъва, значително по-нервно от това на котката върху горещ ламаринен покрив, се предало на пионерчето. А то било от онези пионерчета, които все още вярвали, че когато Христос казал: „Стани, Лазаре!“, онзи наистина станал, а не му отговорил: „Защо?! За да ме изядат лъвовете като християнин ли?! Хвани ме за…“

И така, разбрало, че животът се състои в опита да оцелееш от всичко научено за него, едно пионерче написало манифест. МАНИФЕСТ НА ПИОНЕРЧЕТО, ОНАНИРАЩО ПРЕД ЛИКА НА КЪРМЕЩАТА МАДОНА.

Случило се всичко така. Пионерчето ставало сутрин рано, заедно с всички други пионерчета от пионерския лагер. Ако се очаквали посещения, пионерчетата бръснели краката и бузите си, ако ли не – под строй отивали да пеят пионерски песни в една мраморна кариера, където имало чудесна акустика. Цял ден пеели, а вечер, пак с песен и под строй, връщали се в лагера за вечеря. Правели вечерна проверка, изпявали още една-две песни, след което се отдавали на тихи игри и размишления.

Всичко било чудесно в лагера, с изключение на едно – много трудно се поддържало равновесието на пионерския метаболизъм. Случвало се в онези дни, когато пионерчетата избръсвали краката и бузите си до синьо, лагерът да бъде посетен и от жени. Жените по особен начин въздействали на пионерския метаболизъм. Тяхното присъствие правело пионерчетата тъжни и нервни и дълго време след посещението те не можели да пеят така вдъхновено в мраморната кариера, както преди.

След едно подобно посещение, пионерчето – герой на нашия разказ, посетило лагерната библиотека. Там то открило книга. Една книга за изобразителното изкуство. С репродукции. Именно в тази книга то попаднало на изображение на кърмещата Мадона. Пионерчето много харесало репродукцията, то я откъснало без никой да забележи и внимателно я скрило под пионерската си рубашка. Никога не се разделяло с нея, а когато го водели (под строй и с песен) на баня, пионерчето криело репродукцията в специално ушитото двойно дъно на торбичката си за чисто бельо.

В часовете за отдих и тихи игри, пионерчето се скривало в лагерната тоалетна и внимателно разглеждало репродукцията. С всеки изминат ден то все повече я харесвало и не можело да определи кое го вълнува повече – лицето или голата гръд на Мадоната. В часовете за отдих и тихи игри, прекарани в тоалетната, пионерчето постепенно стигнало до онзи момент, когато открило, че освен с разума и очите си, може и по друг начин да постига кърмещата мадона. И понеже пионерчето и мадоната се намирали в две различни плоскости на битието, единствено с помощта на ръката те можели да се слеят. Чрез ръката на самото пионерче, защото мислите му не се движели достатъчно постъпателно, а прескачали ту във времето на пионерчето и покаченият върху зъбчато колело лъв, ту във времето на мадоните.

Пионерчето си представяло нещата като две успоредно течащи реки, които безкрай се отразяват една в друга. То се опитвало така да проникне в тях, че да намери онова място, където отраженията се преливат едно в друго и контурите на нещата стават едно. И успявало – тогава лицето на кърмещата мадона започвало да трепти и сияе, а гърдите ѝ се повдигали като живи под сукателните напъни на младенеца. В тези мигове пионерчето усещало света като голяма и топла гръд, която изпълва устните му, а млякото ѝ е толкова много, че прелива, стича се и лепне между пръстите…

Пионерчето не знаело какво е грях. То умряло със знанието, че да имаш една жена, означава да можеш да сучеш от нейната гръд. Това било цялото му познание за жените – наследствено и придобито впоследствие, в пионерския лагер. Наистина неговите другарчета му разказвали и други неща, но то не им вярвало. Те му се стрували неестествени, смешни и глупави. Описанията им за това, което се крие между краката на жените, пионерчето намирало направо нелепи – та нали на неговата репродукция кърмещата жена била изобразена само до кръста.

Дали другарчетата завидели на пионерчето за неговата репродукция, или пък лагерната управа забелязала, че то вече не е като другите. Че намира удовлетворение по начин, различен от пеенето в мраморната кариера – трудно е да се каже. Но започнали да следят внимателно пионерчето, герой на нашия разказ, докато го заловили в момента, когато вселенското мляко се стичало между пръстите му…

Пионерчето било веднага изолирано от останалите другарчета в специално помещение, наричано изолатор. Помещението било малко, топло и уютно, там можело да се стои само с притиснати към гърдите колене. Разбира се, взели му репродукцията, но пионерчето не се нуждаело вече от нея. Със свити до гърдите колена и ръка, поставена между краката му, то бавно потъвало във вселенския ембрионален сън, шепнейки едно име – Мария. Разправят негови другарчета, че когато го извели, то целувало ръце на лагерните ръководители и към всеки от тях се обръщало с думите „Мария, мария, мария…“

Разправят също, че пионерчето написало манифест. Манифеста на пионерчето, постигнало мадоната. Но той не е запазен. Казват само, че започвал на латински – с думите: „Аве, Мария, онанири те салутант!“ Но може и да е шега…

А може и да е истина, защото пионерчето знаело латински. Учело го някъде. Някога…

Коментари