Писателското творчество на Георги Томалевски, неговата публицистика и културно-просветно дело, както и богатата му и многостранна личност не могат да се постигнат в рамките на няколко страници. Без да правя анализи на творчеството му, ще се спра само на това, което считам като най-общо, свързващо личност и творец, за да се хвърли бегла светлина върху едно честно и достойно име, понякога предавано на забвение.
Повече от шест десетилетия Георги Томалевски посвещава на творчески труд. Той остави на нашата литература множество белетристични творби, някои от които неиздадени. Неизброими са и публикациите му във вестници и списания, на които той сътрудничи още като студент през двайсетте години. Неуместно е тук да се изброяват техните имена, нито неговите публикации в тях, тъй като броят им надхвърля предназначението на тази бележка. Това е друга тема, която бих нарекла „Публицистът Томалевски“. В някои от най-престижните за времето си печатни органи той публикува първите си белетристични творби и есета, наред с многобройни статии на обществено-политически теми и културно-просветни въпроси. С жив интерес към изобразителното изкуство – сам той художник, към музиката и театъра, където има някои любителски прояви като режисьор, Георги Томалевски рецензира не само литературни творби. Той пише за художествени изложби, концерти, театрални постановки и отделни личности – художници, музиканти, актьори. Разностранните му интереси го свързват в творчески и приятелски връзки с видни представители на българската водеща интелигенция още от двайсетте години и до края на живота му – 28 април 1988 г. Някои от тях са Тодор Влайков, Константин Петканов, Атанас Далчев, Мирослав Минев, Яна Язова, проф. д-р Константин Гълъбов, Николай Хрелков, Веселин Ханчев (на когото е и първи рецензент); Илия Бешков, Никола Димитров, Васил Стоилов, Константин Щъркелов, Борис Шаров, Цветана Щилянова; Константин Кисимов, Боян Дановски, Олга Кирчева, Борис Арабов; Панчо Владигеров, Марин Големинов, Андрей Стоянов, Георги Златев – Черкин.
Жизненият и творчески път на Георги Томалевски протичат в години на бурни исторически събития от световен и национален мащаб. Четири въстания и четири войни, като в Първата световна война той участва млад, още ученик в Техническото училище, където е съученик с Христо Смирненски. Средното си образование завършва след края на войната, като се изразява с хумор, че учениците са вече „дъртички“. През 1925 г. завършва физико–математическия факултет на Софийския университет със специалност физика, астрономия и метеорология.
Своето поколение той нарича „шампион на следвоенните периоди“.
Не само историческата обстановка, за която стана дума, е неспокойна. През много превратности минава и личният жизнен и творчески път на писателя, при което той винаги остава верен на идейните си и нравствени принципи, без унизителни компромиси и „криви пътеки“. Той е ревностен християнин и последовател на учителя на Бялото братство в България Петър Дънов, на когото той посвети един капитален труд – все още в ръкопис. Същевременно увлечен в кипежа на македонската емиграция, членува в младежките ѝ дружества, сътрудничи на печатните ѝ органи. В следващите години е преследван от цензурата за прогресивни идеи, отразени в творчеството му. Като учител във Видинската мъжка гимназия и като директор на III софийска девическа гимназия, има чести стълкновения с Министерство на просветата и полицията заради антифашистка дейност сред учениците. Награден с ордени и отличия за тези заслуги, по-късно изпада в немилост поради идеалистическите си убеждения. Изкачван до върхове на служебната йерархия – директор на висшето образование и културните институти в МНП – 1945-1948 г., запратен като наказателна мярка „надолу“ – учител във вечерна гимназия, той с необикновено спокойствие и достойнство приема всички „амплитуди“ на живота си с убеждението, че „честните хора са винаги неудобни“. От средата на шейсетте до осемдесетте години излизат няколко книги от неговата белетристика, при което цензурата отново „внимава“, но този път да не полъхне от тях не на антифашизъм, а на „християнщина“ и окултизъм.
Силно се надявам, че нашето демократично настояще, разкрепостяващо се от субективизъм и идеологически догматизъм ще отдаде заслуженото на делото на един честен писател, патриот-българин и учен.
Творчеството на Георги Томалевски, в по–голямата си част белетристично, се отличава с голямо жанрово разнообразие. В предговора на непубликувания си ръкопис „Чуто, видяно и преживяно“ той пише следното: „Що се отнася до жанра, по тоя въпрос ще се открие истинска война с литературните критици. Написаното тук не желая да изглежда само като мемоар или разказ, защото това е светът, видян през окото на един есеист. На едни места, където случаят изисква това, написаното може да изглежда като повест, на други места – като философска размисъл, а на трето място – есе.“ От посочения цитат следва изводът, че той е не само жанрово разнообразен, но и жанрово своеобразен. В творчеството му се срещат символни поеми, символни сказания, есеистични размисли, есеистични фрагменти, героична летопис, романизуван живот-есе, студия – есе, кратки поеми в проза.
Роден в гр. Крушово, Битолско, на 16 септември 1897 г. в семейството на родолюбиви българи, той е на шест години по време на Илинденското въстание. „Пламъците на Илинден“, съхранени в детските спомени „озаряват“ цялото му творчество на така наречената македонска тематика. Към нея той постоянно се връща в различни периоди на живота си. На родната земя и „нейните люде“, облечени в „бели долами“, майстори – строители и архитекти за своето време, каквито са дядо му и баща му, той посвещава най–вдъхновените си творби: „Огнена земя“. Разкази за Македония. Посвещение: На всички, които обичат мъката и копнежа на Македония – 1928 г. „Воденските майстори“. Новели – 1965 г. (посветени на неговата съпруга), където творческият подтик на автора идва от народното творчество. Трите новели, включени в този сборник, започват с мото от народни песни. „Цветя сред тръни“. Новели за минали и по–нови времена – 1972 г. Три от тях са насочени пак към Македония – „Сурова чест“, „Мурчо господар“ и „Янкула войвода“, „Безмълвната сила“; „Майстор Стоян Везенков“. Повест за един живот – 1964 г.; „Крушовската република“. Героична художествена летопис – 1954, 1968 и 1981 г. „Крушовската република“ е най–обичаната от своя автор творба, тъй като в нея той се връща към детството и родната къща, в която е заседавал революционният комитет на въстанието, събирали са се крушовските войводи. С пушечен изстрел от балкона на къщата е даден сигналът за обявяване на въстанието, подет ок камбаните на трите църкви в града. В тази къща е обявена и десетдневната Крушовска република, краткотраен, но най–висок победен връх на освободителните борби в Македония. Днес тя е „Музеот на борбата“, а върху каменна плоча, поставена на масивния зид, стои следният надпис:
ВО ОВАА КУК’А
На 2.VIII.1903 г.
ПРОГЛ’АСЕНА Е
КРУШОВСКАТА
РЕПУБЛИКА
По причини, от които всяко културно общество би трябвало да се срамува, имената на нейните собственици и обитатели се премълчават.
Освен споменатата любима тема, Томалевски пише и други белетристични творби, в които главен обект е човекът, неговите чувства и преживявания, както и събития, развълнували автора в настоящето или взети от миналото на нашия народ – културни, исторически, политически. Някои от тях са от градския живот, тъй като след принудителното напускане на родния град, той живее 84 години само в София, станал за него „втори роден град“. В отделните му сборници с разкази и новели се срещат между другите и такива, които пак отвеждат към Македония, но има и чисто неангажирани в тази насока. Показателни в това отношение са: „По свещената пътека“. Символни сказания с подзаглавие „Отломки от часове на размисъл“ – 1926 г.; „Самуиловото наследство“. Историческа повест – 1929 г.; „Една пролетна нощ“. Разкази за любовта, която не се сбъдва, но не умира – 1930 г.; „Безсмъртната“. Роман – 1939 г.; „Зодиак“. Символни поеми в проза – 1943 г.; „Хора по земята“. Разкази – 1943 г. (Корицата и крайната винетка са от Илия Бешков); „Прозорец към света“. Новели – 1947 г.; „Мраморната чешма“ с подзаглавие „Две исторически повести за Тракия“ – 1976 г., включва едноименната повест и „Капитан Петко войвода Кирияков“.
През 1977 г. излиза юбилейната книга за 80–годишнината на автора „Шепа плодове – избрани произведения“.
В творчеството на Георги Томалевски се срещат и редица монографии за известни учени, писатели и философи.
Без да има широка известност на детски писател, той издава и много интересния сборник приказки „Вълшебен свят“ – 1979 г. Ръкопис и готова за печат е и книгата „Народни приказки и сказания“, събрани предимно из народното творчество на неговия край.
Физик и астроном по образование, той е с богата ерудиция в своята област и с нестихващ интерес към тези древни науки. Това се отразява в неговата публицистика, есеистика и в научно-популярните издания за деца – сп. „Пламъче“, „Славейче“ и др. Плод на неговия дългогодишен педагогически опит са и учебниците по физика и астрономия за гимназиалния курс.
Едно изключително сполучливо постижение в областта на научнопопулярното четиво е книгата „Астрономия за народа“, 1950, 1958 г., цялата, вкл. корицата, илюстрирана от художника Илия Бешков, предназначена за читатели от всички възрасти и посрещната с голям интерес. Тук трябва да се отбележи, че първото издание е подписано само с бащиното име на автора, без фамилното – Георги Христов, дотолкова в тези години той е отново „неудобен“. Това много огорчи твореца-учен, но с присъщото си философско спокойствие отмина „острия камък по равния път“, като се зарадва на възможността да поднесе на читателите в достъпна форма вечните истини на голямата наука. Във второто издание този „малък пропуск“ беше отстранен. Същата насока има и албумът „Нашето звездно небе“, подготвена съвместно с проф. Разум Андрейчин, но с по-различни изразни средства.
Сред цялото жанрово и белетристично разнообразие в творчеството на Георги Томалевски най–съществено място заема есето. Той е сред първите изтъкнати и водещи наши есеисти, един от основателите на есеистичното дружество в България – 1 ноември 1935 г. Негови учредители са: проф. д-р Константин Гълъбов, Чавдар Мутафов, проф. Андрей Стоянов, Сирак Скитник, Кирил Кръстев, Георги Томалевски, Руси Русев, Жана Николова.
Много от неговите есета на различна тематика се появяват първо във вестници и списания, впоследствие събрани в отделни сборници. Активно е участието му в тази насока и във вестниците „Македония“, „Литературен глас“, „Мир“ и др.; списание „Вардар“, сп. „Философска мисъл“, сп. „Житно зърно“, на което е един от основателите през 1924 г. На страниците на това списание повече от две десетилетия Георги Томалевски публикува статии и есета, свързани предимно с идеите на Бялото Братство.
Според Томалевски „Есето е като скулптурна творба – тя трябва отвсякъде да изглежда съвършена“. Цялото му есеистично творчество следва този принцип, независимо от богатото му тематично разнообразие. То се развива най-общо в три основни области – условно определени, тъй като те непрекъснато се преплитат и допълват; научни проблеми, които той нарича „Наука и литературен вкус“, въпроси от културата, човешката цивилизация и история и човекът като вътрешен мир и душевност.
Не случайно младият автор навлиза в българската есеистика с творба, посветена на родната земя. Студията-есе „Душата на Македония“, отпечатана през 1927 г. и преиздадена през 1941 г. е наградена на 15 февруари 1942 г. от Управителния съвет на Просветния съюз със съюзната награда „За най-хубавата литературна творба за 1941 г.“, заедно със сборника есета „Всекидневните чудеса“. Многобройни похвални рецензии посрещат първата есеистична творба на младия автор още с нейното появяване през 1927 г. и при нейното преиздаване през 1941 г. Вестниците „Македония“, „Литературен глас“, рубриката „Новата българска литература“ в Годишник на Софийския университет отпечатват отзивите на Никола Джеров, Николай Райнов и проф. Константин Гълъбов, който определя есетата на Томалевски като натурфилософски.
След тази първа сполучлива и високооценена проява се зареждат години на развитие и пълноценно есеистично творчество, събрано в няколко сборника от трийсетте до осемдесетте години: „Човек, природа и Бог“. Есета – 1934 г.; „Сигнали“. Есета – 1940 г., с илюстрации на корицата от Илия Бешков; „Всекидневните чудеса“. Натурфилософски есета – 1941 г.; „Слънце след буря“. Есета – 1946 г. с илюстрация на корицата от Илия Бешков; „През зеницата на есето“. Есета – 1983 г. Неиздадените и готови за печат сборници есета в ръкопис: „Светлини в бездната“, „Мозайка“, „Развигор и листопад“, „Човешкото и надчовешкото“ допълват есеистичната картина в творчеството на Томалевски, още повече някои от тях са писани в години, които той нарича „Листопад – мъдрост в есента“.
През 1988 г. по случай 90-годишния юбилей на писателя, излезе неговата последна книга „Безмълвната сила“ – избрани произведения.