Кой си спомня за Анактория
„…а за Анактория заминала далече
спомня ли си някой…“
Сафо
Беше от тези славянки
с неясни граници на кожата си
Девети Октомври с гръб
към прозореца строши
най-сетне двата лешника –
в единия безводните следобеди
на детството ѝ
в другия червените мъниста
които не обича
И нито едно чудо
през Сляпата неделя
Само дъждове и люлки
по дворовете
Както казах беше жена
гола чак до кръвта си
Когато се обърнахме я нямаше
Русалките
Жените риби нямат сънища и нямат линии по дланите върху гърдите им солта чертае заливи и кръстопъти продадените им езици останаха по дъното отдавна и често галят хлъзгавите кораби жените риби
и често при удобен случай сред счупени греди и мечти жените риби си играят танцуват под водата с моряците и събират в тесните си ше- пи последните мехурчета по устните им.
и после край жените си се будят посред съня си оцелелите и мъничко миришат на море белезите по телата им.
Созопол първа зима
Отдалеко идеш
арамийски ветре
по морето газиш
и през зъби свириш
та ние всички лъжци
и наследници в една и съща нощ
да се събуждаме поглеждаме
луната месечината три пъти
месена три пъти пресолена
все още има време си говорим
небесни песове я гонят по небето
и морски песове я лижат
край патиците спящи по вълните
все още има пръст не е скала и
пясък и Слава Богу също си говорим
черно черно е морето ни
черно черно е морето ни
и този град е спасен