Просто думи
Това са откъси от дневника на поета Александър Геров. Записките са водени нередовно и без намерението един ден да бъдат издадени в отделна книга. Почеркът е трудно разбираем, на места – абсолютно нечетлив. В по-голямата си част в дневника присъстват самонаблюденията на автора на „Фантастични новели“, неговото ярко субективно отношение и към околните.
Поради топлите сърдечни чувства на Александър Геров към издателите на списание „Ах, Мария“ поетът даде съгласие за публикуването на този текст, подбран от Марияна Фъркова.
Дневникът на Александър Геров
7.IХ.1971 г.
7 ч.: ставане
7 – 8 ч.: кафе, яйце, обтривка, гимнастика без гири
8 – 9 ч.: преглед на вчерашните „Вечерни новини“ и „Отечествен фронт“
9 – 10 ч.: на път за д-р Боянов
10 – 11 ч.: чакане на д-р Боянов
Купувам „Работническо дело“ с портрета на Тодор Живков и го сгъвам в джоба си.
– Смачка човека, ей!
– А?
– Смачка големия човек.
Обръщам се – един циганин.
11 – 12 ч.: преглед на вестниците.
Приветствие до Тодор Живков: „Сред плеядата герои блести твоето име на изтъкнат и смел професионален революционер“.
„Професионален революционер“ – това значи платен революционер.
Какво общо имаме ние с професионалните революционери, ние – смешните и наивни комунисти-идеалисти? Всички досега сме били нещастни пионки в чужди ръце. Но на 52-годишна възраст вече може да се сложи край! А и Добри Жотев добре го е казал: „В ръцете им партия – коз“. Картоиграческа работа! Азиатски хазарт!
„По твоите думи българо-съветската дружба стана част от националното самочувствие, националната психология и националното достойнство на българина.“ И таз добра! „Част от националната психология“ – та именно това е пътят, исторически доказан, пътят на асимилацията. Но какво можеш да искаш от един „професионален революционер“! Той е руски агент!
14. IХ.1971 г.
[…]
1. Все още младите
изгарят.
Докато са млади, изгарят.
А после?
Решетките самички се затварят.
Политическата ми поезия е била една пълна религиозна лъжа – не всичката, но илюзорно-комунистическата.
2. Докато си свободен, твойте чувства
летят на воля, радват се, изгарят –
докато постепенно, бавно, пусто
решетките самички се затварят.
Лягане – малък полъх на притеснение и страх.
16. IХ.1971 г.
Към Гошо (Георги Геров – артист, брат на Ал. Геров – бел. съст.):
– Естетиката носи смърт. Една година вече я избягвам, но живот без естетика нима е живот!
1.Х.1971 г.
[… ]
Пешком до КАТ.
Вълнения в КАТ и около КАТ. Руска студенина и бюрократизъм. Комунистическият мръсник: „Колко книжки имате?“
Човекът върши си каквото върши,
но се досеща за едно:
милицията няма да се свърши
и комунизма наш си е лайно!
Полъх от стари невротични усещания. Един дизепин.
[… ]
Когато някой държавник се опълчва срещу сатирата, длъжни сме да го запитаме:
– За народната власт ли се страхуваш или за своята собствена власт?
Месец октомври ще бъде хубав – ще следим двубоя Фишер – Петросян. Колко е човешки този двубой в сравнение с военните двубои!
4.Х.1971 г.
[… ]
Раздразнение:
1. От преместената без никакво указание спирка на трамвай № 6 на пл. „Македония“.
2. Раздразнение от това, че видях моя бивш съученик от прогимназията Ангел, сега агент.
3. От затворения магазин за стъкла – при писмено обозначение, че се отваря от 14 ч.
4. От непознатия нахал, който упорито ми маха с ръка, а като не му отвръщам, идва при мен и казва, че ме е помислил за друг. А другият висеше с една жена пред магазина за стъкла и беше без очила.
5. От младши-лейтенанта милиционер, който влезе в стъкларницата като в собствен дом, после спря някаква джипка, в която освен шофьора имаше и жена. Милиционерът по-късно дрънкаше, че тази жена много хойкала.
6. От д-р Нейкова (психиатър, лекуваща лекарка на поета – бел. съст.), която ни в клин, ни в ръкав ми предложи кутия цигари и после – да хванем стъклото с ръце от двете страни и да го поносим до нас. Попитах я сериозно ли говори.
И полъх от старото подозрение, че психиатрите и полицаите работят ръка за ръка. Маринка в съдебното отделение работи с полицаи наистина, но чак пък и д-р Нейкова!
В резултат на тези раздразнения – един дизепин.
5.Х.1971 г.
[…]
Ето и първата ми официална пенсия: пълното ми и окончателно опозоряване. Сега вече – нищо друго, освен смъртта. Дано поне тя бъде неусетна – мозъчна. И дано успея да си спестя нови психически мъки.
[… ]
11.Х.1971 г.
Юношески вълнения:
Ще дойде или няма да дойде?
Ако не дойде днес, ще дойде ли утре?
Кога ще дойде?
И дали ще дойде?
О, сладки любовни юношески вълнения!
[… ]
Ти ми взе сърцето,
а после искаш да те забравя.
Начало на пътепис: мечтата ми беше да постигна световна победа, а постигнах полусветовна победа.
Спомените на Цола Драгойчева – не знам защо пристъпвам към тях с неприятно чувство.
9:45 ч.: Ето ти и тази сврака. Да видим сега какво ще става!?
10:30 ч.: Сега пък Радой се обажда, че отишъл за хонорара си – в 11 ч. не можел да дойде.
11 – 15 ч.: идиотско писане на машина.
Иди и вниквай, ако си нямаш
работа в световната комедия.
15 – 16 ч.: обедна почивка.
Тамара:
– Къпал ли се е някой вкъщи?
– Кой може да се къпе?
– Питам бе!
16 – 17 ч.: обедна почивка.
Умореният старец
Не искам любов!
Искам чист пол
и чисто приятелство.
До събота така или иначе трябва да се изчака. Ще се разбере дали в единия случай имаме пуберитет и малка комсомолска провокация, а във втория – закъсняла девственост или по-възрастна комсомолска провокация: „Ако искаш да те запозная с една моя приятелка.“
След спомените на Цола Драгойчева всичко може да се очаква.
21:30 ч.: лягане с прахче.
13.Х.1971 г.
[… ]
Към нашата критика:
Първо трябва
да различи подред
кой е поет
и кой стихоплет.