Дуел в хода на историята

Азис Несин

Сега в романите излезе нова мода: героят – ту убиван, ту отново раждан, може в промеждутъка от петото хилядолетие преди Христа до наши дни неколкократно да живее. Духът, приемащ новите превъплъщения, си спомня приключения от преди две хилядолетия.

Не се размина и на мен. Не бях дрогиран, нито пък сънувах. Както винаги, пресмятах върху листа борчовете си. Изведнъж вратата се отвори и влезе облечен от главата до петите в броня рицар-кръстоносец, досущ като онези в историческите филми:

– Поздрави от Негово Величество краля на Франция Луи Шести. Казаха да ви предам: Ако не му представлява трудност, да заповяда за минутка в двореца.

Ясно – ненормален. Извиках навътре:

– Деца!

Синът и дъщеря ми коленичиха в нозете на бронирания подобно на жива реклама на фабрика за метални изделия мъж, превиха кръст, глави склониха:

– Рицарю, добре дошли!

Хоппала!…

– Деца, побъркахте ли се? Какви ти рицари през двайсти век?

– Татенце, сънуваш ли? Какъв ти двайсти век? Дванайсти век сме…

Възможно е да бъркам в сметката, но може ли да сбъркаш с цели осем века? Отвън ни чакаха двама коняри с четворка коне. Работата не е на шега. Възседнахме конете и поехме към двореца. Беше в сутрешните ранни часове. Както си седеше на престола, Луи Шести ми рече:

– Виж какво, рицарят дьо Гаргарен напсувал папата…

– И правилно!…

– Правилно – неправилно – това си знае вече Негово Светейшество самият папа. А папата извика рицаря на дуел. Рицарят намери някакъв бедняк, който да се бие вместо него. На уважаемия папа пък му дожаля за теб – все не си намирал начин да се разплатиш за наема. Изхождайки от милосърдие, уважаемият отец любезно прие ти да участваш в дуела вместо него.

– Ваше величество! Не познавам нито този папа, нито някога съм виждал физиономията на дьо Гаргарен!… Нека не изглежда като опит за измъкване, но не може ли и рицарят, и папата, и ние, вместо да се дуелираме, да се разотидем по живо, по здраво?

– Законът си е закон! Хайде в гората!..

На развиделяване достигнахме с каретите до някакво открито място.

Папата:

– В замяна на това, че ще се дуелирате на мое място, ви давам десет лири!..

Аз:

– Не става. Като си рекъл да е добрина, поне да ми платиш в зелено!..

Папата:

– Не се занасяй. Какви долари, като Америка дори не е открита още? Ако умреш в дуела – десет лири, ако оживееш – две лири и половина в банкноти.

Тогавашните десет лири са сегашни десет хиляди… Само помисли – от десет лири ли да се откажеш, или от живота си? Сложна работа… Издигнах като Хамлет ръката си във въздуха:

– То bе оr not to bе… Да бъдеш или – десет лири!..

В това е цялата далавера!..

Погледнах към съперника си. И той, горкичкият, изглежда е несретник като мен. А папата и рицарят, които щяхме да заместваме в дуела заради обидите, които бяха си нанесли, най-спокойно се шегуваха:

– Благородни рицарю!.. Хващам се на бас срещу хиляда лири, че моят ще види сметката на вашия смахнат!..

– Преподобни отче, съсухрен от глад, моят ще подскача като бълха. Залагам за него две хиляди лири.

По закон присъстваха и двама секунданти, съдия и прокурор. Съдията рече:

– Победителят убива победения по избран от него начин. Ако поиска, може да вземе жената на противника, а също и цялата му собственост. Тъй че, лъвове мои, бийте се геройски!.. Бон шанс!..

Секундантите дойдоха на средата. Този, който ръководеше дуела, рече:

– Готови ли сте?

Пристегнах панталона си, избърсах си носа и се провикнах:

– Готови сме!

А мечът как тежи…

Чат, чат… Чат… Чата-чат. Пошушнах на противника:

– Слушай, не бъди идиот!.. Сега ще се престоря на умрял. Ще се просна на земята и готово…

Не щеш ли, той бил по-дертлия и от мен:

– Такива да ги нямаме, ако умреш, ти дават повече. Не виждаш ли, че постоянно ти се откривам, за да ме убиеш лесно.

Пронизах го с меча си, като че нанизвах на шиш някакво кюфте на скара. И понеже стомахът му бе празен, мечът ми се вряза в корема му като в чувал със слама. Той пък беше действал още по-светкавично и ме бе прерязал като краставица на две.

Взех, че се замислих. Как ли да завърша този разказ?

Да приложа класическия номер, че изведнъж съм отворил очи с мисълта Унима е било само сън – не върви. Веднъж вече казахме, че не е сън. Не можеш да се отречеш от нещо казано на всеослушание.

Да кажа, че съм в лудницата – няма да се вържете. Най-добре ще е да пиша истината… Паднах мъртъв. Оттогава духът ми сменя непрекъснато своите калъпи. Но духът ми толкова е смахнат – ще намери, ще намери все калъпа на такъв без пукната пара. Честно казано, ми втръсна да приемам образите на нещастници, готови да се бият и умират вместо някой друг по време на гостуването си на този свят, наречено борба за оцеляване. А все не мога да натикам духа си в някой по-мастит калъп. Но ако ми падне сгоден случай да го настаня в калъп на крал на захарта, желязото или памука, елате да ме видите тогава… И ако Азраил (ангелът на смъртта) намине за душата ми, ще му река:

– А бе, приятел, ето ти десет хиляди долара, сто хиляди долара. За толкова пари ще се намерят един билюк будали, готови да умрат на мое място.

 

Превод от турски: Азис Таш

Коментари