(Уча го какво е къща)
Къща се нарича кутията на дупки там отсреща.
Човеците тук пият, тук ядат.
А също тъй се занимават с твърде странни работи,
ала за тях е неприлично да говорим.
Похлупени са къщите ни
и поетите поглеждат към небето през прозорци.
Обаче птичите гнезда не са похлупени –
затуй и птиците не пишат стихове.
Някой ден
Не кърви, Зелено, не кърви!
Не ме вбесявай докато ръцете ми ги няма.
Часовник е това – не се самонавива.
Писалката не се самонапълва.
Телефонът! А за телефона пък да не говорим –
без ръце и без крака
не може да ме търси и намира.
Бележки от Ню Йорк
Вземи пет-десет кукуруза.
Наръфай ги оттук-оттам,
но не докрай.
Уголеми ги милиони пъти.
Нахвърляй ги сред мрака.
Вътрешността им хубавичко освети.
И ето ти: нюйоркска вечер.
На парченца
Дървото – цяло.
Светлината – цяла.
Плодовете – цели.
А Вселената ми – на парченца.
Едно голямо огледало се строшило
и изсипало върху земята.
Вселената попаднала в стъклата –
в стъклата, ала на парченца.
Лепих листо подир листо.
Редих страна подир страна.
Накрая взех, че ги подпалих.
Изгарям, ала на парченца.
Книжно корабче
Книжно корабче съм си направил.
Да побира, да побира – пет целувки
или десет.
Десет ще го потопят,
рече моята сестричка.
Тъй ли – хващам се на бас:
и петнайсет да са, пак ще издържи.
Мама рече – не ходете на морето,
в езерото го пуснете.
Тъй ли –
право на морето.
Но едва докоснало водата, корабчето ми потъна.
К’во пък, ще направя друго.
Ала вместо някакви целувки,
този път – псувни.
После още корабчета, още много много.
Слава Богу…
Превод от турски: Азиз Таш