Дори и тук, в бръснарничката,
ще те настигне дъхът натрапчив и солен
на залива безветрен в морето южно.
Тук, върху пода ще видиш сянката
на чайка, примряла и почти убита,
от рязкото просветване на фара.
Накрая ще те стигне
и смълчаната вода,
препълнена със спомени и угризения.
Ще видиш всичко
с най-малки подробности
в елегията – тъжна и горчива!
Сподвижник на Юлиан Вероотстъпника пише писмо до свой приятел – епископ
Не обичам ангелите
и цялата ваша армия от светци.
Очите им, които пламтят
като на девственици.
Да, не ги обичам,
дявол да ги вземе!
Тъй съвършени са те,
че ме ослепяват
със сребърните си криле,
с празните си копнежи.
Отдръпвам ноктите си –
да не ги изгорят.
Препасвам сабя
и глътка вино опитвам –
за смелост.
На тебе пиша –
ти ще заплачеш, ако настъпиш
даже сянката си.
Предупреждавам те,
че е време да се научиш
да стреляш и с лък!
Превод от румънски: Огнян Стамболиев