В тази страна не можеш да различиш камъка,
нито от птицата, нито от душата –
всичко е от картон и памук.
Който поиска да си извади душата:
просто я слага до себе си.
Гледа я като нещо чуждо.
Виждала съм такива души
на дървета и птици, дори на хора.
Хора-кукли се молят без слова:
техният бог си има бяла брада.
Хора-кукли с души от памук!
Усмивки от паста за зъби!
Ябълчици от каучук!
Очички невинни, пронизващи!
Бледите им цветове не крещят…
Пространството е само два кубика.
Огънят е червена кърпа – грабни я!
Тази страна е надраскала върху картона образа на дете.
А то сега сънува.
Моля те, не го събуждай!
1931.
Момичето виждаше ангели
Момичето когато беше при нас
виждаше ангели.
Но ангели няма!
Кой ги е виждал…
О, восъчна кукло!
Попа клати глава,
малкото черно куче лае, лае,
жената в траур крещи,
един солиден мъж плаче –
като гледа восъчната кукла,
хванал главата си с ръце.
Бяло, бяло и отново бяло.
Аз не вярвам в ангели.
А ти?
И ти ли…
Момичето когато беше при нас виждаше ангели.
1931.
Превод от румънски: Огнян Стамболиев