Аз скоро ще заспя, ще се удавя
в съня без сънища… Така умира
запаленият огън. Във всемира
ще ме обгърне вечната забрава.
Не, нещо ще оставя… Ще оставя
една любов, която в мен извира,
както оставя тук уханнна диря
Онази, чийто път край мен минава.
И все по-силна любовта ми блика.
А колкото по-близък ми е краят,
тя заживява още по-велико.
Преди смъртта ми всички ще узнаят
какъв порой от сълзи ме залива…
Аз ще съм мъртъв, тя ще бъде жива!
Усмивката
Разкошен залез като сън блестеше,
вълшебна беше сънната долина.
В уханната и влажната детелина
момичето отпаднало лежеше.
И устните ѝ като две череши
се отлепиха – тя за миг застина.
Дъхът ѝ тази вечер здрачно синя
със всички рози на Април струеше.
Ти зърна как през облаци се ронят
поток лъчи в очите ѝ Лимонът
постави го по страните ѝ да греят
две капки диамантени, така че
неволно си помисли ти, че плаче
и сълзите към слънцето се смеят.
Превод от гръцки: Стефан Бакърджиев