Поетът Настрадин Х. бе роден в гр. Лерин, от майка бяла робиня и баща еничерин, останал след разпускането на корпуса си. Бе от бедно семейство и рано позна социалните несгоди. (Това даде социално-изобличителна сила на стиховете му и конкретност на поетическата визия.) Отиде да учи в Париж и Ватикана. Денем небръснат, изпод гъстите си вежди разглеждаше цивилизацията, наслаждаваше се на стиховете на Маларме, а нощем препрочиташе Алишер Навои и Назъм Хикмет и рецитираше Втора сура на Корана. После се върна. Стана депутат в Меджилиса. Защитаваше бедните.
Бе поет на простотата, на сухата и жарка земя и на милостивото човешко щастие, дарено от Аллах. Основа литературната награда Йеди тепе и сп. „Ах, Мария“.
Ожени се. Имаше девет жени
с коси – диамант,
с нощен блясък по устните,
с кръшни тела на гурии,
с очи, замрежени от сънища,
с ръце, изваяни от мрамор,
със зъби ситен маргар,
с усмивка като сребърен звън,
с гласа на райски птици,
пъстри като паунови пера.
Но беше тъжен.
Един ден обикаляше из кривите улици на Капалъ чарши. (Търсеше рахат-локум за деветата си жена.) Влезе в едно магазинче. Един окъсан старец се доближи до него и помоли:
– Дарете на бедните. Аллах да ви поживи!
Даде му няколко дребни. Старецът преброи каквото бе събрал и приближи към продавача.
– Аркадаш, дай един саван, дай с отстъпка. По бедност. – Аркадашът му даде.
Това бе един от тези савани, с които увиват мъртъвците, за да ги захвърлят в гроба. После всички бягат и оставят мъртвия насаме със своята смърт.
Поетът забрави за какво бе влязъл в магазина (за рахат-локум) и помамен от балканджийска любознателност (сеирджилък) тръгна подир стареца да види кого ще погребват.
Видя я. Една млада още жена, с топли бадемови очи и прозрачно лице. Мъртва. София – проститутката на квартала.
Животът отминава бърз като първата любов. И гъвкавият стан, и изкусителните ѝ устни са вече мъртви, изсушени от болестта и от бедността. И кога ли ще разберем защо Аллах ни е дарил живот – докато погледнеш, и животът ти е мъртъв.
Но велик е Аллах…
Вечерта я погребаха в подножието на св. София.
А поетът седна и написа стихотворение за смъртта на София, проститутката на квартала.
Един ден и неговият живот ще изтече. Ще го погребат в Цариград, в подножието на св. София.