ДЕВЕТ МЕСЕЧИНИ И ЕДНА СВЕТА СОФИЯ

Мая Горчева

Поетът Настрадин Х. бе роден в гр. Лерин, от майка бяла робиня и баща еничерин, останал след разпускането на корпуса си. Бе от бедно семейство и рано позна социалните несгоди. (Това даде социално-изобличителна сила на стиховете му и конкретност на поетическата визия.) Отиде да учи в Париж и Ватикана. Денем небръснат, изпод гъстите си вежди разглеждаше цивилизацията, наслаждаваше се на стиховете на Маларме, а нощем препрочиташе Алишер Навои и Назъм Хикмет и рецитираше Втора сура на Корана. После се върна. Стана депутат в Меджилиса. Защитаваше бедните.

Бе поет на простотата, на сухата и жарка земя и на милостивото човешко щастие, дарено от Аллах. Основа литературната награда Йеди тепе и сп. „Ах, Мария“.

Ожени се. Имаше девет жени

с коси – диамант,

с нощен блясък по устните,

с кръшни тела на гурии,

с очи, замрежени от сънища,

с ръце, изваяни от мрамор,

със зъби ситен маргар,

с усмивка като сребърен звън,

с гласа на райски птици,

пъстри като паунови пера.

Но беше тъжен.

Един ден обикаляше из кривите улици на Капалъ чарши. (Търсеше рахат-локум за деветата си жена.) Влезе в едно магазинче. Един окъсан старец се доближи до него и помоли:

– Дарете на бедните. Аллах да ви поживи!

Даде му няколко дребни. Старецът преброи каквото бе събрал и приближи към продавача.

– Аркадаш, дай един саван, дай с отстъпка. По бедност. – Аркадашът му даде.

Това бе един от тези савани, с които увиват мъртъвците, за да ги захвърлят в гроба. После всички бягат и оставят мъртвия насаме със своята смърт.

Поетът забрави за какво бе влязъл в магазина (за рахат-локум) и помамен от балканджийска любознателност (сеирджилък) тръгна подир стареца да види кого ще погребват.

Видя я. Една млада още жена, с топли бадемови очи и прозрачно лице. Мъртва. София – проститутката на квартала.

Животът отминава бърз като първата любов. И гъвкавият стан, и изкусителните ѝ устни са вече мъртви, изсушени от болестта и от бедността. И кога ли ще разберем защо Аллах ни е дарил живот – докато погледнеш, и животът ти е мъртъв.

Но велик е Аллах…

Вечерта я погребаха в подножието на св. София.

А поетът седна и написа стихотворение за смъртта на София, проститутката на квартала.

Един ден и неговият живот ще изтече. Ще го погребат в Цариград, в подножието на св. София.

Коментари