Хомерос Ксантийски бе роден от пяната на вълните в гр. Бургас; завърши образованието си в Александрия, в Гимназията за древни езици и култури. После поработи като дипломат в Англия и Масър – там го командирова несретнишката съдба. След което се завърна в родния Ксанти по спогодбата Моллов-Кафандарис. Бе грък, а гърците още от люлката жадуват да се завърнат в своята родина, която е мост между Изтока и Запада и мост между времената. (А може би, жадуват да се завърнат при своите Пенелопи – вж. „Одисей пътува за Итака“).
Защото една мойра го обрече на Гърция, още когато се роди.
Втората мойра му обеща комитопулско място в Гевгелийски Епир или поне библиотекарска служба в отделението за кирилометодиевски ръкописи в Охридската архиепископия.
Трета мойра му даде слепота и пророческата дарба на аедите.
Четвърта мойра го закле да обича всички жени, никога да не познае какво е любов и да опрощава греховете им.
Пета мойра му заръча да мечтае за византийското минало на земята си и да възпита децата си във фанариотска всеотдайност.
Шестата мойра бе унила, бързаше за Равена да изповяда императрица Теодора. Прошепна му тайната история.
Седма мойра го помоли да бъде щастлив и му даде съдба на моряк и андарт, женен за млада славянка.
А осмата го ориса да бъде поет.
Деветата – да се моли и да не се спаси.
Над отрока Хемерос прошумоля съдбата като вопъл на историческата неизбежност, заключена във Влахерна (Топканъ).
Той беше мъдър и тъжен, вгледан в миналото старик. Бъдещето не го интересуваше – то му бе орисано от неговото минало, тясно като кръстокуполен храм, топло като дъха на свещ.
Пишеше на език, който не бе нито катаревуса, нито димотики, станал обект на изследователска дейност сред лингвистичните кръгове в Дуръс и Измир. (Езикът на Х. Ксантийски е база за реконструкция на отмрелия език на Септуагинтата.)
От наградите, които завоюва, ще изброим:
Нобелова награда (два пъти: 1963 и 1979)
Йеди тепе (куче влачи, диря няма)
Хасковска пролет (един път, спори се за годината)
Лавров венец (от 218 олимпиада преди Христа).
Парите, спечелени при издаване на стихосбирки, списания и др. изпращаше в Созопол за възстановяване на тамошната гръцка общност.
За по-сигурно поработваше и търговийка, продаваше това-онова, кое антики, кое маслини.
Завърши живота си щастливо. Малко преди да умре, изневиделица му се стовари наследството на царя на Асина. (Хомерос се оказа единствен негов наследник по съребрена линия.) Поживя още хиляда и сто години, докато успее всичко да профука.
После замина за Мисолунги, ожени се за сестра си и умря за националната свобода. Ще го погребат в Цариград, в подножието на св. София.
Библиография:
25 Песен от Одисей, ц. устав, 4×4 WD
όφις και κρίνο , Ekdoseis Kazantzaki
„Улис“, Дж. Джойс, псевд. на Исмаил Кадаре (прев., ред. и бележки – X. Ксантийски)
Алафроискитес, Пападиамандис и неговият свят, полууст., 4X8 Касандра и др. стихове, устав, 4X4, 12V
„Chton“ by Yassen Atanassov, a romance, translated from English into American by E. L. Docktorow, prefaced by Truman Capote, Paradox Publishing Group, Bewerly Hills, CA, μεταφραση στα βουλγαρικα Πάνος Σταθόγιαννης, με „pas tres facilement“. НБКМ. сигн.–––