учебно помагало за департаментите по литература в националните и световни университети
Консултант: Мая Горчева
НА (ПОЛУ)ОСТРОВА НА БЛАЖЕНИТЕ…
Тук ще прочетете каква беше историята в действителност. Друга история няма. Други после написаха книги, разказваха приказки и пътуващи сюжети, аеди пееха песни. А аз изрових от земята този ръкопис на „Одисея“ (Улис) за Вечното завръщане, изчегъртах го от времето и отпечатах палимпсеста с любезното съдействие на редколегията на бр. 1 (8) на сп. „Ах, Мария&спомоществователи“ и на световната Фондация „Св. Св. Кирил и Методи Солунчане“. Това всъщност е историята на деветима поети и един Герги Грозника, история на поезията.
Тези деветима поети бяха родом от Балканите. Имаха драматичен, изпълнен с премеждия живот. Разкъсван от Дионисиеви страсти. Казват, защото са поети.
Живяха те в абаносова кула, криейки се от смъртта. От своята кула мечтаеха да поемат към света и към времето. Сътвориха девет легенди за моста на своите мечти.
Кадаре написа за моста с трите свода. Биде вграден.
Иво Андрич разказа за моста над Дрина. Разрушиха го (моста) и пак го вдигнаха.
Кольо Фичето построи мраморен мост. И се помни и знае.
Мехмед II султан построи мост на Босфора. С кораби и наемници.
Гърците тръгнаха по море. Намериха златно руно. Ще строят мост.
Епископ Негош прехвърли мост между кръста и войната. Амин.
Константин Йонеску Бранкузи – между балканджийския и европейския (френски) модернизъм. Само името е друго – Мирабо.
Кирил и Методий със своята мисия прокараха мост между Изтока и Запада. Не е намерен.
А Герги събра всички народи на своето медно гумно, на Овчо поле, до Щип.
Това бяха мостове над реките на времето.
Поетите бяха щастливи, блажени, заровени в шалварите на своята мъдрост, пребрадени с презрение към суетата на света, залутани в броеницата на времето.
На този (полу)остров всичко отдавна е мъртво, още преди да се роди. На този (полу)остров живее вечната илюзия. (Тук имаше късмета да поживее и Йоан Богослов.)
После различните езици се оплетоха и знаете какво се случи с Вавилонската кула, с ЕС или с моста над Дрина. Или, както каза Орфей, преди да отпътува с „Вояджър“ към небитието, спасявайки се от преследването на ревнивите балкански жени:
– Евой, Евах… (бел. прев. – „въх“)
В наше време стиховете на тези поети се изгубиха в лошите преводи на оксидентални и ориенталски езици (защото Балканите са мостът между Изтока и Запада). Останаха няколко непреведени, които сега за пръв (и последен) път публикуваме, като послание към неразумния и юроден наш съвременник.