I.
Прекрасно е:
да видиш как след срутването ѝ
зад сградата изниква хоризонт.
II.
Блазе на момчетиите:
по онзи ръб на калдъръма
следят как валякът с комин
пристъпва.
III.
Неговият шум
напомня на един приятел
моторите,
сновящи по морето.
IV.
Дали единствено поетите,
докато гледат натрошени камъни,
си мислят
за сияйния асфалт?
Сън
Сънувах майка си умряла.
Събудих се в сълзи.
Припомни ми плача
в една от празничните утрини
за онзи изтърван балон.
Главоболие
I.
Колкото и трудни да са пътищата,
колкото и свежа – вечерта,
тялото е все тъй изтощимо,
главоболието – не.
II.
Дори и да си вляза вкъщи,
след малко мога да изляза.
Нали обувките и дрехите са мои
и улиците – ничии.
По улицата
Ако ей тъй, докато си вървя,
се хвана, че съм се усмихнал,
помислям – ще ме сбъркат с луд…
И се усмихвам.
Вехтошар
Сбирам вехтории –
сбирам и си майсторя звезди.
Музиката е храната на духа
и аз съм луд по нея.
Пиша стихове –
пиша и си сбирам вехтории.
Давам вехтории и си взимам музика.
Да можех да съм рибка
в ракиено шише.
Спокоен
Казваш: ако можеше да спре кавгата,
да не огладнявам,
да не се преуморявам,
да не ми се допикава
и доспива…
Я кажи направо: Да можех да умра!
Превод от турски: Азиз Таш