може би най-кратката история на Балканите
когато се залуни за тридесет и девети,
когато нощната стража отвори очи
вече нямаше никой на площада, под арките, никой
нямаше зад иконите в църквата Ай Стратис,
никой не вярваше, само две момченца, скриха от другите,
че Пантократорът тази нощ е бил,
евреите, арменците, албанците, гърците, българите,
румънците, македонците, турците
знаеха, че ще дойде,
но не повярваха,
само едно малко момиченце – Мария, повярва им,
беше им обещало, беше се врекло да бъде с тях,
може би, защото не знаеше, нямаше живи роднини,
какво е, беше чувало за баба си Елевтерия, за
баба си Дафина, за баба си Костанца, но не знаеше
дали е гъркинче, българче, румънче или цигле,
отгледано за славата на дните,
беше родена в Гиридава, но самата тя искаше да е родена
в Марони – момичето, което баба му беше кръстила,
но коя от трите?