Ето масата, на която някога си писал насъщните
стихотворения.
Надупчиха я куршумите, изгриза я дървоядът…
Много често през нощта просвирва като флейта.
Понякога след полунощ идва леля Урания,
оставя на масата бялата си чанта, белите
ръкавици, петте си гривни и ляга до теб.
А ти се правиш, че спиш. Или
може би наистина спиш?
Незначителни остатъци
Лозята, маслиновите гори, белите къщи по хълма,
лястовиците, врабците, щурците –
всичко това някога беше твоя собственост.
През нощите щурците осветяваха с малките си
гласове твоя сън. Елена
се завърна завинаги в Спарта още преди години.
Остави ни само овехтели паяжинни воали
и празни кристални шишенца от парфюм.
С тях дълго време се самозалъгвахме, загубени
в болезнения спомен.
Заблуждавахме дори и другите. Никой не разбра.
Диоскурите бяха се преродили в звезди –
така повярвахме и в собственото си прераждане.
Счупеният термометър не показва вече никаква
температура.
Само капките на живака, пръснати по пода,
блестят понякога в нашите празни нощи
като звезди. Досущ.
Превод от гръцки: Панос Статоянис, Румен Баросов