ИСТОРИЯ
Историята на Санта Есперанса опира до Елинската епоха, когато на бреговете на Черно море възникват гръцки колонии. На два острова от архипелага са налице следи от архитектурата и различни предмети от бита на елините. По всяка вероятност гръцкото наименование на тази група острови е било Хиполития. Наименованието ни отвежда до мита за Херакъл и царицата на амазонките Хиполита, която някога посрещнала героя. Дали гръцките колонии действително са се наричали така, е трудно да се докаже.
В Средновековието, след залеза на Елинската култура, островите губят постепенно от предишното си значение. Постепенно островите започват да се обезлюдяват, градът и околностите му се разпадат. В дванадесети век започва повторното заселване на островите.
Архипелагът се намира в Черно море, отдалечен на 117 км. от грузинския бряг. Грузинският цар Давид Строителят (1089–1125) успява да обедини малките царски владения и княжества в страната си в мощна империя.
Макар и да опира на Черно море, Грузия никога не е била морска държава. Все пак цар Давид Строителят успява да използва групата острови, които той открива в прилежащите морски води, за своите стратегически цели. Архипелагът се превръща в отбранителен вал срещу всеки, който дръзнел да се отправи по море с враждебни намерения към Грузия (виж картата). Цар Давид издигнал на главния остров мощен форт, чиито най-важни укрепителни части са запазени до днес (за подробности виж Свободно време/Забележителности). На главния остров бива построен християнски православен манастир, осветен от Йон Кръстител. Бил един от най-проспериращите в Азия. Манастирът е запазен до днес и свидетелства за културното многообразие на островите.
След упадъка и падането на Грузинското царство, гарнизонът на крепостта Йоан Кръстител се трансформира в кръстосваща банда пирати, съществуването на която по някакъв начин се свързва първо с Византия и Трапезунд, но също така и с Кримските градове и по-късно с тамошните ханове.
Според византийски хроники, описваният като Йоански острови архипелаг е управляван от Арчил, потомък на коменданта на гарнизона, който се провъзгласява през петнадесети век за цар. Манастирът запазва духовните си и културни контакти с Грузия, дори и след като царят на пиратите го продава на Константинопол, без да е питал преди това патриархът на отслабената Грузия. Преди това Грузия се е превърнала в бедна, разпаднала се вече на отделни княжества, страна. Била е отрязана от морето, и до брега на разстояние от едноседмичен поход не е имало нито селище, нито колиба.
Новата страна, която възниква под непрестанно засилващата се агресия на османците и след падането на Константинопол, отново открива Острова на Йоан едва през 1603 година. Мелик паша окупира без да срещне съпротива главният остров с осем османски галеона. Цар Соломон Цихистави приема ислямската религия, облича кафтан и е назначен да надзирава османския гарнизон. Става паша на Йоанските острови. По онова време на островите се брояли две хиляди домакинства: на гарнизона, на пиратския плячкосващ елит, на селяните от грузински произход, грузински и гръцки свещеници, както и семейства на генуезки търговци от Кафа. Островите добиват значение за османците не на последно място заради генуезките търговци, които ги превръщат във важен пазар на роби. Самият Мелик паша е османлия с грузински произход. Отвлечен е бил на петнадесет години и продаден. Затова той запазва манастира. Въобще, османците не възнамерявали да разрушат островите, по-скоро искали да забогатяват чрез тях. Това носело предимство за всички. По време на османското владичество групата острови се превръщат в свързващ елемент на Кримските ханове с Османската империя, на търговски център и изходен пункт за пътувания, а също и на средище за търговия на роби.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
За туристите Санта Есперанса предлага много неща: не само море и слънце, но и живата история на островите. Санта Есперанса е също и духовна почивка. Това е място, където просто да се потопиш в историята.
На главния остров на архипелага, държавно-административният, както тук го наричат, има два туристически центъра – на източния и на западния бряг. На западния се настаняват туристите, директно в града, в Санта Есперанса сити, неофициално за по-кратко наричан Санта сити. В историческите документи е записан като Цитаделата Свети Йоан. Това название се среща само на летището или в малко на брой официални документи. Санта Есперанса не изобилства с държавни учреждения.
На източния бряг се намира така наречения рай на бунгалата за онези отпускари, които предпочитат да се наслаждават на море, слънце, свободното време и на плажа. Кварталът на бунгалата е разположен върху най-добрия и тих бряг на острова, тъй като в залива почти няма големи вълни. Туристическото бюро предлага излети от това място.
Но Санта сити предлага също и дванадесет превъзходни плажове и още едно предимство пред квартала на бунгалата – туристът тук се чувства като в приказен град.
Стилни кафенета, малки кръчми и ресторантчета се срещат предимно в историческата част на града, която представлява три квартала. Пазарът на робите, това е голям площад, е най-важната част в града, който се намира между два хълма близо до брега. Между тези два хълма е разположен и градът. От Площада на робите водят улици до вътрешността на Санта сити, където туристите могат и без екскурзовод да открият много интересни неща. В края на площада, зад предпазни стъкла, могат да се разгледат останките от елински дворец. От тук може да се стигне до музей под стъклен похлупак, потънал наполовина в земята, който показва изцяло елинската епоха на острова.
На хълма, южно от Площада на робите, се намира стар форт, образец на грузинската архитектура от дванадесети век, с по-късни турски пристройки и британско обзавеждане. В крепостта се помещава историческия музей на града. Северно от Площада на робите е хълмът с православния манастир (катедралата, построена от порест камък, е от тринадесети век). Тя е зад стените в чертите на манастира. Изрисувана е от грузинския иконописец Теофил. Има много гръцки и грузински надписи.
За неправославни посетители катедралата е отворена всеки вторник за посещение от 14 до 16 часа. Библиотеката на манастира е отворена всеки ден, без понеделник.
Най-старата сграда на пристанището датира от петнадесети век. Там се е извисил фарът Кигли (1859).
Старият град се състои от пет части. Това са Кварталът на късмета – т.н. Чайри-махала, административният Стейт квартал, Кварталът на лулите, Кварталът на генуезците и пристанищният квартал. Стейт-ът се оформя през деветнадесети век около двореца на губернатора и това е предимно жилищен квартал. Тук се срещат доста хотели и пансиони. Като архитектура кварталът е много интересен – оживените му улици са смесица от викториански стил и грузински дървени и стъклени веранди. На границата между Чайри-махала и Стейта се издига Мехмет джамия с две мозаечни минарета – класически пример за отоманска архитектура. Чайри-махала е изградена от османците. Кварталът е запазил до днес ориенталския си стил. Разхождащият се тук на всяка цена трябва да посети най-старото кафене на острова „Чая“ и да опита едно турско кафе или чай.
Кварталите са се оформили около Площада на робите, така че като турист лесно можеш да се ориентираш и да намериш каквото търсиш. Добър ориентир са Цитаделата и манастирът, които се издигат на двата хълма, а също минаретата на Мехмет джамия, „Пиаца хотел“ и сребърните кубета на католическата катедрала „Santa Maria de Esperanza“ в края на квартала. Те се виждат от всички краища на града. Катедралата е построена през осемнадесети век на мястото на малка църква.
Превод от немски: Александър Александров
Езиков редактор с грузински: Йордан Люцканов