„Санта Есперанса“

Ака Морчиладзе

ИСТОРИЯ

Историята на Санта Есперанса опира до Елинската епоха, когато на бреговете на Черно море възникват гръцки колонии. На два острова от архипелага са налице следи от архитектурата и различни предмети от бита на елините. По всяка вероятност гръцкото наименование на тази група острови е било Хиполития. Наименованието ни отвежда до мита за Херакъл и царицата на амазонките Хиполита, която някога посрещнала героя. Дали гръцките колонии действително са се наричали така, е трудно да се докаже.

В Средновековието, след залеза на Елинската култура, островите губят постепенно от предишното си значение. Постепенно островите започват да се обезлюдяват, градът и околностите му се разпадат. В дванадесети век започва повторното заселване на островите.

Архипелагът се намира в Черно море, отдалечен на 117 км. от грузинския бряг. Грузинският цар Давид Строителят (1089–1125) успява да обедини малките царски владения и княжества в страната си в мощна империя.

Макар и да опира на Черно море, Грузия никога не е била морска държава. Все пак цар Давид Строителят успява да използва групата острови, които той открива в прилежащите морски води, за своите стратегически цели. Архипелагът се превръща в отбранителен вал срещу всеки, който дръзнел да се отправи по море с враждебни намерения към Грузия (виж картата). Цар Давид издигнал на главния остров мощен форт, чиито най-важни укрепителни части са запазени до днес (за подробности виж Свободно време/Забележителности). На главния остров бива построен християнски православен манастир, осветен от Йон Кръстител. Бил един от най-проспериращите в Азия. Манастирът е запазен до днес и свидетелства за културното многообразие на островите.

След упадъка и падането на Грузинското царство, гарнизонът на крепостта Йоан Кръстител се трансформира в кръстосваща банда пирати, съществуването на която по някакъв начин се свързва първо с Византия и Трапезунд, но също така и с Кримските градове и по-късно с тамошните ханове.

Според византийски хроники, описваният като Йоански острови архипелаг е управляван от Арчил, потомък на коменданта на гарнизона, който се провъзгласява през петнадесети век за цар. Манастирът запазва духовните си и културни контакти с Грузия, дори и след като царят на пиратите го продава на Константинопол, без да е питал преди това патриархът на отслабената Грузия. Преди това Грузия се е превърнала в бедна, разпаднала се вече на отделни княжества, страна. Била е отрязана от морето, и до брега на разстояние от едноседмичен поход не е имало нито селище, нито колиба.

Новата страна, която възниква под непрестанно засилващата се агресия на османците и след падането на Константинопол, отново открива Острова на Йоан едва през 1603 година. Мелик паша окупира без да срещне съпротива главният остров с осем османски галеона. Цар Соломон Цихистави приема ислямската религия, облича кафтан и е назначен да надзирава османския гарнизон. Става паша на Йоанските острови. По онова време на островите се брояли две хиляди домакинства: на гарнизона, на пиратския плячкосващ елит, на селяните от грузински произход, грузински и гръцки свещеници, както и семейства на генуезки търговци от Кафа. Островите добиват значение за османците не на последно място заради генуезките търговци, които ги превръщат във важен пазар на роби. Самият Мелик паша е османлия с грузински произход. Отвлечен е бил на петнадесет години и продаден. Затова той запазва манастира. Въобще, османците не възнамерявали да разрушат островите, по-скоро искали да забогатяват чрез тях. Това носело предимство за всички. По време на османското владичество групата острови се превръщат в свързващ елемент на Кримските ханове с Османската империя, на търговски център и изходен пункт за пътувания, а също и на средище за търговия на роби.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

За туристите Санта Есперанса предлага много неща: не само море и слънце, но и живата история на островите. Санта Есперанса е също и духовна почивка. Това е място, където просто да се потопиш в историята.

На главния остров на архипелага, държавно-административният, както тук го наричат, има два туристически центъра – на източния и на западния бряг. На западния се настаняват туристите, директно в града, в Санта Есперанса сити, неофициално за по-кратко наричан Санта сити. В историческите документи е записан като Цитаделата Свети Йоан. Това название се среща само на летището или в малко на брой официални документи. Санта Есперанса не изобилства с държавни учреждения.

На източния бряг се намира така наречения рай на бунгалата за онези отпускари, които предпочитат да се наслаждават на море, слънце, свободното време и на плажа. Кварталът на бунгалата е разположен върху най-добрия и тих бряг на острова, тъй като в залива почти няма големи вълни. Туристическото бюро предлага излети от това място.

Но Санта сити предлага също и дванадесет превъзходни плажове и още едно предимство пред квартала на бунгалата – туристът тук се чувства като в приказен град.

Стилни кафенета, малки кръчми и ресторантчета се срещат предимно в историческата част на града, която представлява три квартала. Пазарът на робите, това е голям площад, е най-важната част в града, който се намира между два хълма близо до брега. Между тези два хълма е разположен и градът. От Площада на робите водят улици до вътрешността на Санта сити, където туристите могат и без екскурзовод да открият много интересни неща. В края на площада, зад предпазни стъкла, могат да се разгледат останките от елински дворец. От тук може да се стигне до музей под стъклен похлупак, потънал наполовина в земята, който показва изцяло елинската епоха на острова.

На хълма, южно от Площада на робите, се намира стар форт, образец на грузинската архитектура от дванадесети век, с по-късни турски пристройки и британско обзавеждане. В крепостта се помещава историческия музей на града. Северно от Площада на робите е хълмът с православния манастир (катедралата, построена от порест камък, е от тринадесети век). Тя е зад стените в чертите на манастира. Изрисувана е от грузинския иконописец Теофил. Има много гръцки и грузински надписи.

За неправославни посетители катедралата е отворена всеки вторник за посещение от 14 до 16 часа. Библиотеката на манастира е отворена всеки ден, без понеделник.

Най-старата сграда на пристанището датира от петнадесети век. Там се е извисил фарът Кигли (1859).

Старият град се състои от пет части. Това са Кварталът на късмета – т.н. Чайри-махала, административният Стейт квартал, Кварталът на лулите, Кварталът на генуезците и пристанищният квартал. Стейт-ът се оформя през деветнадесети век около двореца на губернатора и това е предимно жилищен квартал. Тук се срещат доста хотели и пансиони. Като архитектура кварталът е много интересен – оживените му улици са смесица от викториански стил и грузински дървени и стъклени веранди. На границата между Чайри-махала и Стейта се издига Мехмет джамия с две мозаечни минарета – класически пример за отоманска архитектура. Чайри-махала е изградена от османците. Кварталът е запазил до днес ориенталския си стил. Разхождащият се тук на всяка цена трябва да посети най-старото кафене на острова „Чая“ и да опита едно турско кафе или чай.

Кварталите са се оформили около Площада на робите, така че като турист лесно можеш да се ориентираш и да намериш каквото търсиш. Добър ориентир са Цитаделата и манастирът, които се издигат на двата хълма, а също минаретата на Мехмет джамия, „Пиаца хотел“ и сребърните кубета на католическата катедрала „Santa Maria de Esperanza“ в края на квартала. Те се виждат от всички краища на града. Катедралата е построена през осемнадесети век на мястото на малка църква.

Превод от немски: Александър Александров

Езиков редактор с грузински: Йордан Люцканов

Коментари