Надигам се на пръсти –
в неслучената ни пролет
мечтите бият цимбали,
а ние сме позорно млади
и в невинната си голота
за ръце се държим
и пускаме лодчици книжни
към нашето утре…
А то къде е
в тази вихрушка
и космичен бяг
на планети, астероиди
и звезди?…
Отдавна май го няма,
претопено в амалгамата
на нашите елмаз сълзи…
Метаморфози
Моля, нарисувай ми една овца!
Из „Малкият принц“,
Антоан дьо Сент Екзюпери
Дали овцата, която ще ми нарисуваш
ще ме направи като агне кротка
или ще ти трябва пясъчно въже
за ябълката, която нараства в мен,
и която незнайни братя трябва да пазят…
Или за небесния лебед, който протяга шия
за да види през разкъсаните облаци
пясъчната буря, която се завихря в мен
и после ме оставя бездиханна
и привидно кротка, почти призрачна
и илюзорна като в картина на Шагал.