Избрана поезия 1950-1994
Исках да си спомня Мария
само че не мога
исках да си спомня любовта
само че не мога
исках да си спомня екзекуцията на другаря
само че навън се съмва вече
а аз пропилях безплодно тази нощ
докато всичко това вече го няма
и освен ако не ни се умира
трябва да започнем отначало
И трябва да започнем отначало
освен ако не ни се умира
докато всичко това вече го няма
безплодно пропилях нощта
а навън се съмва вече
исках да си спомня екзекуцията на другаря
само че не мога
исках да си спомня любовта
само че не мога
Исках да си спомня Мария
И трябва да започнем отначало
докато всичко това вече го няма
а навън се съмва вече
пък аз пропилях безплодно тази нощ
исках да си спомня любовта
освен ако не ми се умира
само че не мога
Стихотворението, което нарекох моето най-тъжно
(Първо стихотворение за Юлия)
Аз само те срещнах
– ох, толкова съм уморен –
само веднъж вървяхме двамата из нощна Прага
Без да се целунем
Усетихме, че ни се иска да се любим
Обаче трябваше да сме разумни
Та ти си имаш мъж, и аз съм женен
И двамата си имаме деца
какви деца, те вече са големи
Във този свят на човека не му е позволено да бъде човек
във този свят на човека не му е позволено да опита да бъде човек
Във този свят на човека не му е позволено да копнее да бъде човек
И аз съм с времето все по-разумен
И колкото сме по-разумни, сме по-кофти
Да права си
След десет години навярно няма да си спомням как изглеждаше
Аз даже нямам твоя снимка
Можем все пак да преспим заедно
Ще трае час, навярно два
И повече пъти
Ще трябва да полагаме усилия за всеки миг откраднат в чуждо жилище
и даже за възможността да се целунем
а аз бих искал да полагам устни по краката ти по хълбоците по челото,
и ти би искала да ги полагам
Но аз не се боя от тези трудности те са технически,
знам че и ти не се боиш от тях не се боя кой знае колко и да не се издам във къщи знам че и ти знаеш че това се получава
прелюбодеянието не е чак такъв проблем в индустриалната епоха
Боим се от страданието
което носи неосъществимостта на пълнотата
от окарикатурената човечност
и от това че този свят във който сме родени
ще изроди копнежа ни ще го превърне в курва
все едно е сутеньор
че никой стрък любов не ще разцъфне
че миговете близост между нас
ще ни изгарят с мимолетността си
боим се от моментите раздяла при трамвая
когато в мъката се влива облекчение
че напрежението е приключило
боим се че неутолимото докрай желание
ще ни измъчи ще ни изцеди докрай
боим се че ще е било напразно всичко
дори непоколебимите ни опити
поне мъничко
и поне за кратко
да можем да сме хора като хората
Такава е била навярно любовта на робите
Сега си си във къщи – почиваш си
и си щастлива
– а аз пък съм щастлив заради теб –
от тази тъй пленителна тъга
че ето пак – навярно за последно –
(защото младостта ни е отминала)
животът все пак ни поднесе щастие
Как хубаво е да се убедим
че жива е надеждата, поне за някои
Да, и това се случва във живота
И то помага на човека да се осъществи като човек
И то му дава
повече съзнание
за нужното и непрестанното усилие да бъде променен светът
да бъде заменен със нещо друго
въпреки всички исторически коварства
и макар да стане след сто хиляди години.
Онези, дето се опитват да са хора
(не свръхчовеци – ах, мечта такава),
ще бъдат рев,
оголено месо,
стрела забита
Знаеш, че мисля за теб
макар че вече спиш
Ставаш рано за работа
Аз също
Имаш лудия късмет, че си сама във къщи днеска
А аз пък не
Такова се получи първото ми писане за теб
Писах го дълго, скришом, седмица след седмица
а ние си признахме всичко след има-няма четири дни
Ей богу, няма да ти дам да го четеш сега
едва когато името ти почне да се губи
от паметта ми
а адреса ти ще помня още
Знаеш
че искам скоро да умра
Но може да не го направя
И тогава ще напиша:
Аз винаги ще съм в това
И ти ще бъдеш в него винаги
дори когато вече няма да си в мислите ми
Всичко се слива в мен в тялото ми
Ръката ти която преди час държах гласът ти
нощта на времето ни
животът ни предишен
и светът ни
И ти оставаш вече в мойто тяло
Но не успях да удържа плача си
че няма да се любим ние двамата
Та аз съм само плът и кръв и нищо друго.
Превод от чешки: Анжелина Пенчева