Сюжети
*
Татко замина на война. После умря на фронта. Когато съседите разбраха, започнаха да гледат мама и мен със съжаление. По-късно се заговори, че татко не е умрял, а е избягал с някаква жена от мястото, на което го беше отвела войната. Затова не се завърнал. Тогава съседите започнаха да гледат на мама и на мен като на предатели. С презрение и погнуса. Макар да нямахме никаква вина, и ние започнахме да се чувстваме като предатели. Да се срамуваме. След известно време стана ясно, че татко е загинал като герой в битка. Дори ни изпратиха и орден на негово име. От този ден съседите започнаха да ни гледат с открита омраза. И така си остана и до днес.
*
Татко замина на война. Когато войната свърши, бащите на другите деца започнаха да се прибират у дома. Носеха за децата си различни предмети от фронта или от местата, където са били пленници. Децата си играеха с тях. Имаше каски, канчета с орли по дръжките, значки, белезници, изстреляни патрони със смачкани върхове, стоманени табакери. По-късно и татко се завърна от война. Донесе със себе си няколко предмета и ми даде да си играя с тях. Дръжка на ветрило, две чашки за чай като от кукленски сервиз, чифт пръчици, с които ме научи да ям ориз. Никога не съм бил убеден, че татко се е бил в правилната война.
*
Татко замина на война. Беше срамежлив, непохватен човек, голям любител на музиката. Знаех, че няма да издържи дълго. Той също знаеше. Така и стана. Само след няколко дни виетнамците го пленили. Накарали го да играе руска рулетка. Баща ми беше голям карък. При втория или третия опит пред дулото се оказало леглото с патрона. Стрелял и куршумът пронизал черепа му. Когато се завърна, татко ми показа този куршум.
*
Татко замина на война. Разбрахме, че е бил взет в плен. Годините минаваха. Един ден у дома се появи непознат мъж. С татко били в един и същ военнопленнически лагер. Прекарали заедно дълги години. Ние не знаехме нищо за него. Той знаеше всичко за нас: за мен и за мама. Абсолютно всичко. Преди да умре, баща ми му разказвал стотици пъти всяка подробност. Този мъж остана с нас. Ожени се за мама и ми стана баща. Не ни беше трудно, тъй като знаеше дори местата на някои предмети, които ние мислехме за изгубени. Обясни ни, че докато слушал разказите на татко, свикнал до такава степен, че не можел да си представи да живее без нас.
*
Татко замина на война. След известно време ни писа. Бил добре, жив и здрав. Продължавал борбата. Не можел да ни даде адрес, на който да му пишем. Фронтът постоянно се местел. Да бъдем спокойни. Той щял да ни пише, когато може. Така и стори. Не пишеше често, но не и твърде рядко. Научавахме, че е добре, жив и здрав и продължавал да се бие. Войната свърши. Бащите на другите деца се завърнаха у дома. Татко не се върна. Продължавахме да получаваме обичайните пощенски картички, с които ни съобщаваше, че е добре и продължава борбата. Не ни даваше никакъв адрес, за да му отговорим. Вече съм зрял мъж. Мама почина отдавна. По света цари мир. Вчера получих пощенска картичка от татко. Зарадвах се, че е жив и здрав. Питам се само как е възможно да продължава борбата на неговата възраст.
*
Татко замина на война. Изненадах се, тъй като нашата страна не беше във война с никого. Един ден мама получи голямо картонено писмо. Една голяма черна кола ни взе и ни отведе в някакъв парк, където горяха факли. Президентът произнесе реч. После сложи ръка върху рамото ми и ми каза, че татко е бил храбър войн, който е загинал за свободата на нашата планета. Беше истина. Както знаете, Земята все още не е завладяна.
*
Татко замина на война. Неприятелите го заловили. Поискали да приеме тяхната вяра. Някои пленници се съгласили и били зачислени към вражеската армия. Други отказали и били убити на място. Така пише и в историята. Татко избрал среден път. Казал, че иска да научи повече неща за тяхната вяра, за да разбере дали е по-добре да я приеме, или да умре за своята. Комендантът на лагера се съгласил. Дал на татко книги, накарал свещеника на своите войници да го обучава, а понякога дори самият той обсъждал с него някои по-сложни религиозни въпроси. От време на време го питал какво е решил. Татко отговарял, че все още не е сигурен. Искал да задълбочи познанията си. Войната свърши. Ала татко се завърна у дома само за няколко дни. После замина за страната на бившите ни врагове, за да продължи изследванията си. Написа множество трудове по сравнително религиознание, история и философия. Стана член на няколко академии. В речта, която произнесе, когато получи Нобеловата награда, заяви, че все още не е решил коя религия е по-добра или пасва по-добре на мисленето му. Но че при всички положения, когато става въпрос за религия, не бива да вземаме прибързани решения.
*
Татко замина на война. След няколко дни се завърна у дома. Каза ни, че войната е свършила. Макар да бях дете, си давах сметка, че това е абсурдно. Целият свят знаеше, че войната продължава. Попитах го и той ми отговори, че според него войната е свършила. Някои го гледаха накриво. Подозираха, че е дезертьор. Наложи се дори да покаже документа, с който официално го изпращаха обратно у дома. Веднъж го попитах: Щом войната е свършила, кой победи? Отговори ми кратко: Ние! Действително след известно време войната приключи с нашата победа. Тази история се повтори няколко пъти. Избухнеше ли някоя война, татко отсъстваше само няколко дни. После се завръщаше спокойно у дома и обясняваше, че е свършила. И кой беше победил? Ние. Татко умря в мирно време. По-късно разбрах, че има хора, които могат да решат съдбата на една война само за няколко дни.
*
Татко замина на война. Беше професионален боец. Велик боец. Оръжията не криеха никакви тайни за него. Еднакво добре въртеше боздугана, меча, пиката, кoпието и алебардата. Съседите ни също бяха бойци. Знаеха, че ако се присъединят към вражески армии, татко няма да ги пощади. Това се разбираше от само себе си, нали бяха професионални бойци. Другите деца също го разбираха и с радост си играеха с мен. Майките им обаче ме недолюбваха, въпреки че татко все още не беше убил съпруга на никоя от тях. Един ден една от тези жени се препъна в мен на улицата и ме ощипа злобно. Тогава ѝ извиках с пискливия си глас: Баща ми ще убие мъжа ти. Всички ме чуха. По това време татко беше на война. След два дни мъжът на жената, която ме ощипа, се спречкал с баща ми. Баща ми му беше командир. Когато видял, че го псува без причина, татко грабнал боздугана и му разбил черепа. Оттогава нещата вървяха все така. Татко е леко разочарован, че не поех по неговото поприще. Въпреки това се гордее с мен. Той беше велик войн, ала аз съм много по-прочут магьосник.
Превод от румънски: Ванина Божикова