От обременена наследственост, от възрастта или начина ми на живот, за който и днес някои близки дискретно си намигват, имам проблем с очите. Страдам от възпаление на лявото око (CIRRHOSIS RETINAE SINISTRA) – изменение в очното налягане, очното дъно и жълтото телце, перде, катаракта, страбизъм, астигматизъм и хроничен пелпабрит.
Преди дни изгубих и дясното си, изкуствено око при опит да фиксирам маце, което всъщност се оказа бабичка и то близка на семейството ми. Отървах се с малък скандал, но се простих с окото и очилата от 18 диоптъра, изящен дизайн на фирмата „AVITA“.
Въпреки всичко продължих да гледам оптимистично на живота въобще и в частност, на моя. Позволих си дори да се включа в игра на „сляпа баба“. Недобросъвестни елементи се възползваха и взимайки ме наистина за бабичка, бях изнасилен.
Направих оплакване в полицията. Кварталният полицай изрази съчувствие за случилото се с мен и сподели, че очилата му също били 18 диоптъра, марка „POWER“, внос от Щатите; имал и подобни оплаквания, нещо повече, страдал и от кокоша слепота, трахома и вроден далтонизъм, но това не му пречело да си отваря „очите на четири“ при изпълнение на служебните си задължения. Обеща да държи „под око“ предполагаемите извършители и евентуално при залавянето им щяло да се наложи очна ставка с тях. За идентифициране на престъпниците трябвало да пооправя зрението си.
Даде ми визитната си картичка на лекуващия го офталмолог, но да съм се обадил по-късно, сега бил в травматологията и се възстановявал след грабеж и нанесен побой.
По-късно позвъних в дома на лекаря. Съпругата му ридаеше в слушалката, извини ми се, че това било от шока, който току-що преживяла при опит на непознат да насили вратата, но намери сили да ми каже, че докторът бил гипсиран и в стрес, с очна ябълка, която мила сестра държала буквално в шепа, изпускал се нощем, но приемал храна и пиел само „Фанта“. Излезе ли от травматологията щял да постъпи в офталмологията, защото имал остро възпаление на очните нерви и имало опасност да загуби зрението си за цял живот.
Съвсем се разстроих. Окото ми непрекъснато играе. Не съм суеверен, но споделих с близка, че е на хубаво и сигурно ще се оправят с тая престъпност.
„Виж ми окото!“ – отвърна ми тя и намигна с чудесните си изкуствени мигли.
Да се чудиш как не са є ги откраднали още.
