Бихейвиорална терапия, клиника „Ребро“, 15 февруари 2009
– И… как се казвате? – попита психиатърът закръгления плешив мъж, който, забил поглед в стената, тропаше с изтъркания си каубойски ботуш по пода. Психиатърът се дразнеше от кафявия цвят, неприятната миризма и паяжината по тавана, която му напомняше за тънките и крехки нишки на живота на пациентите му, които той трябваше да заздрави някак… но как? Как, за бога? Всичко в помещението беше някак безлично, мръснокафяво – и изтърканото яке на мъжа, и ботушите му, и завесите, които смърдяха на тютюн, и дървените столове подредени в кръг, и износеният паркет, който винаги скърцаше, когато някой пациент се запътеше към вратата, сякаш за да подсети, че на тези тук са им износени всички амортисьори на живота.
– Господине, как се казвате? Вчера не дойде вашият ред – повтори психиатърът по-силно, при което мъжът рязко вдигна глава, почеса се по брадата и извика:
– Анте, шест черно!
– Моля, не ви разбрах? – попита психиатърът с приглушен смях и леко удари с длан по масата.
– Казах, Анте, шест черно! – отговори човекът, след което повиши тон: – А вие, господин психиатър, престанете с провокациите! Вашата невроза ме напряга още повече. Постоянно удряте с ръка по масата, следя всяко ваше движение, броя, вече шест пъти ударихте по масата, защо, по дяволите, ми причинявате това…
– Но какво броите вие? – попита психиатърът, смръщи вежди, след което си запали цигара.
– Това е шестото ви докосване на тая кутия цигари! Не сипвайте сол в раната ми! Да ви… шест майки.
– Господине – прекъсна го психиатърът – моля без изблици на гняв! Знаете ли къде се намирате? Вие сте на когнитивно-бихейвиорална терапия в Клинична болница „Ребро“, вие сте на острова на спасението и спокойно можете да хвърлите котва. Това не е казино и аз не съм крупие, а психиатър. Тук съм, за да ви помогна, доколкото това е по силите ми, за да може вашият кораб отново да заплува…
– Вие ли ще ми помогнете? Та вие сте просто един от онези провокатори, които съзнателно съсипват човека с помощта на метода на психологическата заплаха. Пробождате с игли подсъзнанието му, смазвате го до край, за да го подчините на себе си. Освен това дойдох тук понеже ме навиха приятелите, а не по собствено желание и воля, тъй като отдавна съм изгубил всякаква воля. И какво виждам? Вашето без… безизходно, пардон, безизразно лице, виждам една скапана зала, осран правоъгълник и желание да превърнете живота ми в лекарства и смърт. В смърт! Моля, моля, залагам на шестица, пардон, възразявам, моля да изхвърлите числото шест оттука, ако държите изобщо да ви кажа нещо.
– Господине, тук няма никаква шестица. Тук нищо не се върти, всичко си стои на мястото.
– Лъжете! – разкрещя се мъжът, внезапно се изправи и с ококорени очи се приближи към психиатъра. – Вие сте лъжец! Искате да възкресите призраците ми, а? А защо сте ме настанили в стая номер шест?
– Господине, това е стая номер девет!
– Отново лъжете! Целта ви е да съсипете пациента и да кажете, че сте прочистили това прогнило общество от още един комарджия. Ето това, точно това е подлият ви план! Илюзия, а! Объркване? Хайде де! Вчера това беше стая номер девет. А вие нарочно сте обърнали девятката наобратно, за да прилича на шестица. За да се разболея от неизлечимо обсесивно-компулсивно разстройство ли? За да спестите лекарства. За толкова глупав ли ме мислите? Вие на мене ли ще ми…
– Седнете, господин Анте. Спокойно… само спокойно. Тук няма никаква шестица. Аз съм тук, за да ви помогна да заличите това проклето число от мислите си… Обещавам ви, че след два месеца в съзнанието ви няма да има числа, а само букви… само думи, изречения… Как беше онова изречение? – попита мило психиатърът и погледна към двама от мъжете.
– Аз вече не съм комарджия. Ще помогна на себе си, защото ако обичам себе си, обичам и другите – отговориха двамата в един глас като послушни ученици – единият кльощав и блед, а другият огромен, с татуиран на рамото надпис „Братство на драконите“.
– Приятелю, Анте – каза едрият от Далматинска Загора и повдигна дебелия си показалец – трябва да дойдеш поне десет пъти на тази конго… би… биревиална терапия и ще видиш как всичко ще си дойде на мястото. И тогава – хващаш си пътя и си живееш живота! И Исус е обичал ближните си, Спасителят се е жертвал на кръста, за да спаси комарджиите, онези, които са проиграли и човека, и вярата. И аз като теб участвах във войната, трепех сърбите като жребчета на първа линия, сега имам пенсия, която ще ми стигне за десет килограма сардели, но човек трябва да бъде благодарен за това, което има.
– Точно така, браво! – възкликна психиатърът.
– Разбира се, че е браво! – продължи едрият с нескрита гордост. – Времената се промениха, трябва да се следва посоката на вятъра! Откакто пия „Феварин“, готов съм и сарделите си да споделя с всекиго, до последната! Кълна се в Пресвета Богородица Синска и Исус на кръста. Не стъпвам повече в онзи храм на сатаната, цели два дни не съм играл и никога повече няма да играя, небесна стрела да ме прониже, ако лъжа. Сто милиграма „Феварин“ на ден и сутрин се събуждаш като нов. Обръснеш се като човек, слезеш по стълбите, отвориш пощенската кутия, а там сметката за тока, обаче ти си викаш…
– Боже, благодаря ти, че сметката е толкова голяма, защото това означава, че цял месец съм се отоплявал! – прекъсна го кльощавият и със смирено прибрани ръце вдигна взор към тавана, усмихна се развеселен и разкри без свян два изгнили кучешки зъба, след което продължи: – Боже, благодаря ти, че съдомиялната ми е пълна с мръсни чинии, защото това означава, че имам какво да ям. Боже, благодаря ти, че човекът до мен в църквата говори толкова силно, защото това означава, че все още чувам добре. Боже, благодаря ти…
– Браво, браво, Иво, напредваш все повече. Така и трябва, да гледаш на света само и единствено позитивно – каза психиатърът и сложи очилата си на масата.
– Боже, благодаря ти, че подписах още една призовка за принудително изпълнение, защото това означава, че все още виждам добре! – добави един мустакатко от ъгъла, разтри длани и попита:
– Докторе, има ли подобрение и при мен?
Анте го стрелна с поглед и извика:
– Гледай ти назад, назад гледай! А кой ще ти плати сметката, клетнико? И на теб са ти промили мозъка, а? Знам ги аз тия секти, дето никнат като луди гъби след дъжд! Духовно обновление, а? Печелят и от сърцата ни, плъхове такива, размножават се от остатъците от душите ни. Ти си поредният малък човек, който следва един велик учител. Къде го намери? Чрез обяви ли? Или в астрологичното списание? Търси, търси, имаш време! А когато лихварят почука на вратата ти, тогава какво ще правиш? През прозореца, на минус шест?
* * *
– Оставете другите, говорете за себе си! –каза укорително психиатърът.
– Докторе, не ме предизвиквайте, умолявам ви! Поканете едрите риби, онези комарджии, нашите политици и мафиоти, сещате се за какво говоря, нали! Докторе, всичко е решено, крадците прибраха печалбата, а рулетката на народа продължава само привидно да се върти, просто така, заради динамиката. Борих се за тази страна, тичах под куршумите, имах посока, разбирате ли ме, посока, цел да спася някого, а те разпродадоха моята страна, а на нас ни пробутаха казината, за да убиваме душите си в прокълнатите кръгове. Да гледат хората как числата изяждат малките им заплати и пенсии, да се блещят като покорни овце. Дано и техните глави така да се завъртят, да изгубят компас в обществото и да им е все тая къде са били и къде ще бъдат!
Зачервен, Анте взе стола, вдигна го така, сякаш ще го удари в земята, но после го остави с разкривено от гняв лице.
– Успокойте се, хей! Питам ви за вашата шестица, Анте! Психиатърът започна да удря силно с химикалката по масата.
* * *
– Професоре, вие не се обаждайте! – отвърна психиатърът и вдигна длан.
– Изкуството е единствената духовна сфера, в която човек може да преобрази хаотичната действителност и да й придаде смисъл – продължи професорът и приглади побелялата си брада. – Защото само в изкуството човек може да издигне неуспеха си на пиедестала на героизма.
* * *
– Анте, Бог е с нас, не се ядосвай, слушай доктора. Чети Новия завет, виж онази глава в Евангелието на Матей, 213 – отвърна едрият.
– Млъквай, нещастнико! – отвърна Анте, след което погледна към тавана и измърмори: – Ако Бог се беше смилил над мен, нямаше да съм тук!
– Колко изгубихте? – попита отново докторът Анте…
– Двеста… – започна Анте с дрезгав глас. – Двеста хиляди изгубих. Всъщност, около двеста. Евро.
– А когато отново дойде Исус, както е написано в Откровението на Йоан, ще се преместят хълмове и долини и Антихристът вече няма да го има, и отново райската градина… – продължи едрият като папагал.
– Млъквай, развален грамофон такъв! – изрече троснато Анте и избърса потта от челото си. – Вместо „Братство на драконите” татуирай на челото си „Братство на лайнарите.”
– Изгубили сте около двеста хиляди евро – продължи психиатърът спокойно. – След тези терапии най-вероятно ще спрете да играете комар, но как смятате да върнете дълга си?
– Много просто – отвърна Анте. – Ще продам къщата и имота на другата си баба в Превлака, общо около сто хиляди. Баба така или иначе няма да живее още дълго, но пък никога не се знае. Два пъти се завърна от оня свят, но най-вероятно третият път няма да я бъде. Връщам си дълга на лихваря, на Йозо Джоба, знаете го…
– И така ще ви останат само още сто хиляди от дълга! – отговори психиатърът и се усмихна.
– Така е, само стотачка.
– И? – попита психиатърът, втренчен в лицето на Анте.
– Много просто, ще взема на заем от друг лихвар сто хиляди и ще върна на този.
– И после?
– И после, когато лихвата при втория се натрупа до сто и петдесет хиляди в рамките на една година, ще взема пари от трети и ще върна дълга си на втория.
– Но така дългът ви постоянно ще се увеличава?
– Но печеля време, нима не разбирате? – отвърна Анте. – Така ще живея, година за година.
– Колко дълго? – попита психиатърът, подсмихна се и си запали цигара.
– Шест години. Точно шест – отговори Анте, ухили се и щракна с пръсти.
– И после?
– После ще гръмна с шест куршума последния лихвар.
Психиатърът отвори чекмеджето, извади кочана с рецепти и записа: Обсесивно-компулсивно разстройство, F34, Феварин, 300 мг сутрин, Ергонил, три пъти на ден по 25 мг.
Превод от хърватски: Айтян Делихюсеинова