1
Катрин Текакуита, коя си ти? Дали си (1656-1680)? Достатъчно ли е това? Дали си Ирокезката Дева? Или Лилията от бреговете на Мохоук? Мога ли да те обичам по свой начин? Аз съм стар учен, който сега изглежда по-добре, отколкото като млад. Така става с лицето ти, когато постоянно си седиш на задника. Отдавна те изучавам, Катрин Текакуита. Искам да разбера какво става под това розово одеяло. Имам ли право? Влюбих се в една твоя религиозна картичка. Ти стоиш сред брези, любимите ми дървета. Бог знае докъде стигат навървените ти мокасини. Зад теб тече река, несъмнено Мохоук. Двете птички отляво сигурно ще се зарадват, ако ги погъделичкаш по белите гушки или ги използваш като метафора в някоя притча. Имам ли право да те изучавам с прашния си мозък, пълен с вехтории, насъбрани от близо пет хиляди книги? Та аз вече почти не излизам сред природата. Ще ми разкажеш ли за листата? Знаеш ли нещо за наркотичните гъби? Преди няколко години умря лейди Мерилин. Ами ако след четиристотин години някой стар учен, може би от моята кръв, я изучава така, както аз изучавам теб? Но сега ти сигурно знаеш доста неща за небето. Прилича ли на онези малки пластмасови олтари, които светят в тъмното? И така да е, кълна се, нямам нищо против. Звездите наистина ли са мънички? Възможно ли е един стар учен най-после да намери любовта и да не му се налага всяка нощ да лъска бастуна, за да заспи? Вече дори не мразя книгите. Забравил съм повечето неща, които съм прочел, а и, честно казано, те никога не са имали голямо значение нито за мен, нито за света. Моят приятел Ф. обичаше да казва с обичайния си екзалтиран тон: „Трябва да се научим смело да спираме на повърхността. Трябва да се научим да обичаме привидното.“ Ф. умря в изолатор с мозък, изгнил от твърде много мръсен секс. Лицето му беше почерняло – видях го със собствените си очи, – а доколкото разбрах, и от чепа му не било останало много. Една сестра каза, че приличал на вътрешността на червей. Привет, Ф., стари и гръмогласни приятелю! Чудя се дали споменът за теб ще пребъде. А ти, Катрин Текакуита, ако искаш да знаеш, аз съм дотолкова човек, че страдам от запек – награда за заседналия живот. Какво чудно има, че съм оставил сърцето си сред брезите? Какво чудно има, че един стар учен, който никога не е печелил достатъчно, иска да влезе в твоята цветна картичка?
2
Аз съм известен фолклорист, специалист по а…, племе, което нямам намерение да позоря с интереса си към него. Днес може да са останали десетина чистокръвни а…, четири от които млади момичета. Ще добавя, че Ф. се възползва докрай от статута ми на антрополог, за да изчука и четирите. Стари приятелю, ти направи каквото можа. Първите свидетелства за а…, или по-скоро за все още многочислените останки от племето, датират от XV век. Кратката им история се характеризира с непрестанни поражения. Самото наименование на племето а… означава „труп“ на езиците на всички съседни племена. Няма данни този злополучен народ да е печелил и една битка, докато песните и легендите на враговете му са нескончаем низ от сдържани възгласи на триумф. Моят интерес към тази шайка неудачници говори за характера ми. Когато вземаше от мен пари назаем, Ф. често казваше: „Благодаря ти, стари а…!“ Слушаш ли, Катрин Текакуита?
3
Катрин Текакуита, дошъл съм да те спася от йезуитите. Да, един стар учен дръзва да мисли мащабно. Не знам какво говорят за теб напоследък, защото латинският ми е почти умрял. „Нека надеждите ни се увенчаят с успех, та скоро да видим на олтарите редом с канадските мъченици една ирокезка Дева: до розите на мъченичеството – лилията на девството.“ Бележка от някой си Ед. Л., йезуит, написана през август 1926 г. Но какво значение има? Аз не искам да влача войнстващия си старчески живот нагоре по река Мохоук. Напред, воини на Иисуса! Ф. казваше: „Силният човек може само да обича Църквата.“ Катрин Текакуита, какво ни интересува дали ще те отлеят в гипс? В момента аз изучавам устройството на кануто от брезова кора. Братята ти са забравили как се прави. И какво ако на предното стъкло на всяко такси в Монреал стои пластмасова репродукция на дребничката ти фигура? Едва ли е чак толкова лошо. Любовта не може да бъде обуздана. Дали във всеки кръст има частица от Иисус? Мисля, че да. Желанието променя света! Какво кара склона, обрасъл с кленове, да почервенява? Мир вам, производители на религиозни джунджурии! Вие боравите със свещена материя! Катрин Текакуита, виждаш ли как се отплесвам? Как искам светът да бъде загадъчен и добър? В края на краищата, звездите мънички ли са? Кой ще ни приспива? Дали да събирам ноктите си? Материята свещена ли е? Искам бръснарят да погребе косата ми. Катрин Текакуита, влияеш ли ми вече?
4
Майко Марийо на Въплъщението, Маргьорит Буржоа, Марийо-Маргарито от Ювил, сигурно ще можете да ме възбудите, ако успея да изляза от себе си. Искам да получа колкото може повече. Ф. казваше, че не е чувал за нито една светица, която да не му се иска да изчука. Какво ли е имал предвид? Ф., не ми казвай, че най-после си станал вглъбен. Веднъж той ми заяви: „На шестнайсет престанах да чукам лица.“ Бях му дал повод с израза си на отвращение към последното му завоевание – гърбаво момиче, с което Ф. се беше запознал в едно сиропиталище. Тогава той реагира така, сякаш аз съм достоен за съжаление, или може би изобщо не говореше на мен, когато промърмори: „Кой съм аз да отхвърлям Вселената?“
Превод: Магдалена Куцарова-Леви