Градоначалника стоеше пред огледалото в кухнята си чисто гол, но както винаги, започна от ръчния си часовник.
Днешният ден беше в някакъв смисъл празничен, нищо че, то се знае, вече беше рязал лентите на не една и две нови отсечки от магистрали. Не устоя на изкушението и за малко извади от сбирката си в големия колкото шкаф сейф един Patek Philippe, с инструктирани по цялата обиколка дванайсеткаратови диаманти, който бе получил неотдавна от директора на „Виамонт“ Ржебичек. Известно време го гледа с интерес, но после се опомни, върна скъпоценността в кадифеното ѝ калъфче и след кратко обмисляне избра часовник от фирмата Zenith. Харесваше му семплата елегантност на този часовник (ако не струваше толкова, би казал дори пестеливост). Закопча го на китката си, обърна се и провери как изглежда ръката му с часовника в огледалото. Да, изборът беше добър. Общо взето ненатрапчив циферблат, тясна кожена каишка – нищо провокиращо. И все пак удовлетворението не беше пълно. Пречеше му търговското название на модела: El Primero. Номер едно. Първи.
Да, обаче в Прага той не беше първи.
Служителите в кметството, влиятелните бизнесмени и повечето журналисти отдавна бяха единодушни, че истинският господар на Прага не е Градоначалника, а Морд. Знаеха, че в Прага няма нито един нов строеж, който да не е предварително одобрен от Морд. Предприемачите и посредниците можеха да имат всички необходими печати и разрешителни, но ако Морд не благословеше проекта им, печатите и разрешителните не струваха и пет пари – а въпросната благословия, то се знае, не беше никак евтина.
С една дума, нито едно решение за Прага не се вземаше в сградата на кметството на Марианския площад, а в двореца „Феникс“1 на Вацлавския площад. Това вече беше публична тайна. Кметът е чак четвърти!, пишеха вестниците в статии за истинските господари на Прага.
– Куарто – констатира унило Градоначалника, докато се гледаше в огледалото. Беше четвърти. И нито часовникът El Primero, нито златната верига, символ на кметската му власт, не можеха с нищо да променят този факт.
Ако при днешния избор на часовник пражкият кмет успя криво-ляво да се сдържи, за избора му на бельо това категорично не можеше да се каже; всъщност провокативност се криеше още в марката на бельото: Agent Provocateur, Агент-провокатор. Едноименната фирма, съществуваща от шестнайсет години, беше научила жените, че бельото не са само бели памучни гащи, които с времето се захабяват от пране и посивяват, както и че дантели в червено и черно или изтънчен колан за жартиери могат да се носят и под бизнес-костюм. Или пък под мъжки костюм от шивашко ателие „Рихтер“, подсмихна се Градоначалника. Порови се малко в чекмеджетата на вградения гардероб и понеже в този ден се очакваше ветровит следобед, избра червени чорапи с ръб, марка Tassel Seam and Heel, и бикини Birthday Suit Thong. Разбира се, за червило не можеше да става и дума, но кметът отлагаше изтриването му чак за последния момент. Открай време предпочиташе яркочервените оттенъци, но въпреки това този ден бе изпробвал скъпо розово червило на Chanel. Остана приятно изненадан, че устните му изглеждат плътни, без изразителният цвят да изглежда вулгарно; освен това червилото не изсушаваше устните и не бе дразнещо силно парфюмирано. Но нямаше какво да се прави, сега това приказно червило трябваше да се махне. Докато го изтриваше (вместо обичайните тампони за разгримиране използваше влажни бебешки кърпички с лайка), угрижено обмисляше разни неща. Бяха започнали да се натрупват проблеми: тунели в строеж се срутваха, проектът за електронна карта за градския транспорт се превърна във фиаско за милиарди крони, в „Хидропроект“ наистина бяха започнали да прекаляват, за „Метростав“ да не говорим, а пък договорът с „Веолия“ вбеси дори Европейската комисия. Юристите и от двете коалиционни партии ставаха все по-нагли, сякаш нямаха мяра на алчността си. А пък някои районни кметове бяха още по-лоши: нагушваха се с милиони, докато той самият получаваше най-много някой ръчен часовник… И на всичко отгоре тая мизерна пречиствателна станция. Кметът се втренчи в изображението си в огледалото.
Наистина му беше жал за червилото.
Превод от чешки: Анжелина Пенчева
1 Голяма бизнес-сграда във функционалистичен стил на централния пражки Вацлавски площад, паметник на културата. В безистена на сградата има много магазини, ресторанти, кино и театър. – Бел. прев.