(съкратена история на Гърция)
Живея скромно от шестдесет века в тази пещера. Надзъртайки тайно, виждах как историята често сменя маските си. Веднъж успях да различа и нейното истинско лице – голямо гладко луничаво лице. Бяха времена, когато снежният човек господстваше над всички власти, а после се възцари червеният мастодонт на пожара. Не съм сторила зло никога и никому. Ала враговете продължават да ме наричат Хидра. Проклеха ме да не позная смъртта. Но от смъртта аз много се боях, макар че тя никога не се прицели в мен – през епохата на Големите Ловувания намерих отвън застрелян заек, а пръснатият му череп мърдаше като червей. Тогава плаках, както плаче сам вълкът. Приятелите ме мислят за чувствителна и ми викат Пролет.
Какво друго да ви кажа?
Цялото ми имущество са тези дрипи. Постилам ги на земята и се правя, че спя. Чакам. Ще се омъжа за онзи, който ме нарече Мария.