Превод от украински: Албена Стаменова
Международният интерактивен биографичен комитет (IIBC) – институция, дотолкова влиятелна и вдъхваща уважение, че аз вече две десетилетия се боря за правото да стана неин член-кореспондент – ми поръча да напиша пространно и коментирано животоописание на някой си Йосип Ротски. Приех тази задача не само с прикрита дълбока благодарност, но и с отговорно осъзнаване на особената ѝ сложност. Понеже досега нищо подобно не ми се беше налагало да правя. Сборът от знанията ми за личността, чийто житейски път трябваше да документирам изцяло и напълно, без измислици и пропуски, не беше много по-голям от нула и се състоеше единствено от името и фамилията му.
Всъщност и тези минимални данни не изглеждаха много сигурни. Особено името. Наистина ли е Йосип? Ами ако е малко по-архаичното Осѝп? Да не говорим за Йозеф и Юзеф. Ами Йоасаф и Йосафат?
Йосип Ротски. Претенциозен хибрид между Бродски и Рот. Вторият, впрочем, по произход също е бродски, по-точно бродивски[1]. Но да не се отклонявам. След серия медитации и скрупульозно ровене из всички възможни интернет ресурси стигнах до някои първоначални изводи. Преди всичко – че Йосип Ротски наистина е съществувал, а може и все още да съществува. Тоест той в никакъв случай не е плод на въображението на някой от комитетските чиновници. Никой в Комитета не е възнамерявал да пусне в обращение поредната биографична фикция – можех да потвърдя това дори под страх от мъчения. Друг беше въпросът за какво му е притрябвал на Комитета Йосип Ротски. Досещах се, че отговорът ще започне да се очертава с напредването на моето изследване.
В началото имаше само трошички. Успях да науча, че Йосип Ротски е получил частично музикално образование и изглежда, е владеел няколко клавишни инструмента. В началото на 1990-те години е свирил в някаква група и дори е гастролирал (турирал, по неговите собствени думи) в Сърбия. Всъщност може и да е било Македония. Сръбски не научил, но от време на време имитирал разни сърбоподобни изрази. Така например, обръщайки се след някои особено привлекателни линии или изпъкналости, можел в захлас да произнесе: „кàкова мàлица!“, което според него на родния му език трябвало да означава „какво момиче!“. Понякога стигал твърде далече и добавял: „какова задница!“. Нищо брутално нямал предвид: под задница се подразбирала особата, която, като се разминела с него, се оказвала отзад. Тази, която дефилирала отпред, би могла да се нарича предница.
Той по принцип обичал да използва собствени, току-що измислени думи. Някои от тях се връщали при него, други изниквали еднократно.
Между другото, в предишния си живот, който се падал в края на ХV и началото на ХVІ в., той също бил музикант, но изглежда, значително по-умел.
Освен това научих, че Йосип Ротски доста често носел едноцветни, по-скоро светли ризи. Въпреки че черното му стояло нелошо. Това може би се обяснявало с хетерохромията – доста рядко явление, при което ирисът на двете очи е с различен цвят. Известно е със сигурност, че едното око на Ротски било зеленикаво. Не успях да установя дали лявото или дясното. Нито пък цвета на другото око, засега.
Йосип Ротски напуснал страната си принудително. Имаме всички основания да мислим, че това е свързано преди всичко с поражението на революцията, в които – и в революцията, и в поражението – е имал съществена роля. Оттук и много вероятното му участие в едно политическо покушение. Успешно, изглежда.
Приблизително толкова знаех за Йосип Ротски, когато се впуснах в пътешествие с цел да продължа издирваческите си занимания. Без да се спирам на отделните спирки в обърканото си пътуване, някои оттенъци от което изглеждаха безнадеждно абсурдни и водеха единствено към абсолютно задънена улица, все пак ще спомена как се натъкнах на непреодолимо препятствие във вид на швейцарски затвор с лоша слава, който ми се наложи да заобиколя, без да успея да проникна вътре. Този неуспех ме принуди да стисна зъби и стана един вид преломен момент.
[1] Австрийският писател Йозеф Рот е роден през 1894 г. в гр. Броди, Лвивска област, тогава в Австро-Унгария. – Бел. прев.
Книгата се издава с подкрепата на програма „Творческа Европа“ от Издателство „Парадокс“