Уалид Набхан: ИЗСЕЛВАНЕ НА ЩЪРКЕЛИ

Знам, че в наше време Малта е една млада европейска дама, стройна и слаба. Както и знам, че често си боядисва косата руса и я суши със сешоар, за да е в крачка със съседите си. Но за мен тя винаги ще си остане една средиземноморска русалка с маслинова на цвят кожа. И ще продължи да прилича на Палестина. Има същите босилек и мащерка. Същия копър и същия риган, както и същата упоритост, която отказва да се вслуша в разума. И въпреки че няма най-големите или най-хубавите, най-добрите портокали, те са най-сладките в света. Знам всичко това и също знам, че това сравнение не се нрави много на нейните жители, които искат на всяка цена тя да бъде руса, въпреки че къдравата ѝ коса ѝ отива точно толкова. Както и знам, че търсенето ѝ на нова идентичност я накара, освен да боядиса косата си, и да намаже лицето си с много цветове, да прекъсне определени връзки и да се отдалечи колкото може от континента в краката ѝ.

Не можете да я вините все пак. Кой нормален човек би искал да се занимава с това болно тяло? Отговорът е аз. Аз съм този идиот. Аз съм този глупак. Не мога да се дистанцирам от това сгърчено тяло, защото е моята плът, въпреки че беше пожертвана. Въпреки че ми е отказано. Въпреки че е евтино и развалено. Малта сега наистина прилича на Палестина; не лъжа. Можете да го проверите със собствените си очи и нос, и език. Можете да проверите с всичките си сетива. С тези, които имате и с тези, които сте загубили с технологиите. В днешно време можете да промените външния си вид, косата си, а дори и цвета на очите си. Мислите ли, че не знам? В тези дни няма нищо, което да не можете да направите във фотошоп, което да не можете да направите в реалния живот. Можете да направите всичко с външността, но не и със сърцето. Как бихте могли да промените сърце? В днешно време Малта е пълноправен член на Европейския съюз и се преструва на блондинка, но в сърцето си си остава ориенталска. Сърце, което гледа на изток. Прави от мухата слон. Обича и мрази твърде много. Плаче и се смее твърде много, като всяка средиземноморска душа, която се мръщи, когато се събужда в ден, в който слънцето е изчезнало и се е скрило.

Откъде се е сдобила с всичката тази предпазливост? Откъде се е сдобила с всичкия този страх? И как е успяла да ме задържи тук деветнайсет години, четири месеца, пет дни и не знам колко часа със злобен и безмилостен меч, надвиснал над главата ми? В крайна сметка какво е родна страна? Отражение на отдавнашно отражение? Какво е родна земя? Дали е географски инцидент, впримчен в булото на странни религии, опетнени от кланета и войни, или е просто малък изолиран остров, който те преследва с духове и таласъми? Или е и двете едновременно? Иска ми се да притежавах цялата мъдрост на боговете. Всъщност и мъдростта, и средствата. За да мога да претопя географията, да я сътворя наново, пречиствайки я от прилепналите буци на религиите и недъзите на опозореното минало.

Сега, като баща ми е мъртъв, какво трябва да чакам? Призраците от статистическа гледна точка да се увеличат с един? Превъзходен, с добри размери? Или се очаква да намалеят с един, тъй като баща ми успя да се хвърли вътре в мен, преди да напусне този свят? Смятам, говорейки теоретично и етично, че не е необходимо той да ме преследва и да иска от мен да се погрижа за раните по тялото му, оставени от географията, тъй като неговото тяло сега e моето. Е, тогава да видим дали ще започна да преследвам сам себе си сега, като съм се превърнал в него. Мислех, че съм избягал от всичко, но открих, че все още съм замесен във всичко, въпреки че нямам котва или окови. Палестина и Малта. И всичко между тях. Два порока, достатъчно силни, за да те закотвят през целия ти живот към техния здрач. Здрач, който по случайност прилича на останалия вечен мрак на живота.

– 2 –

МАЛТА. Тяло, изложено на вятъра и светкавиците. Море от вълни, надигащо се и пенещо се. Гласове, които са говорили хиляди години в неизвестното. На моменти имаш чувството, че те ограничава напълно, сякаш е собствената ти кожа. В други моменти имаш чувството, че е безкрайно като свещено объркване. Малта. Грешник, но религиозен. Изкушава те, дори и да си Месията. Малта е виновна и невинна и побъркана, като хората си. Объркана е като морето, което обгръща тези брегове с постоянните си приливи и отливи през последните триста милиона години, и все пак още не знае какво иска. Смятате ли, че моретата стават като хората или хората са тези, които стават като морета?

Чува се мек глас на линията.

– Аз съм Алекс Аттард от Нашето средиземно море. Ние сме общество, предлагащо култура и диалог в Средиземноморието. Вашият номер ми беше даден от човек от вашето посолство. Провеждаме публична дискусия за Палестина на Градската порта и искахме палестинец да се обърне към хората и да обясни от личен опит какво означава да живееш под окупационни сили. Току-що се завърнах от Рамала. Положението е ужасяващо.

Тази проклета Палестина! Защо винаги, когато почувстваш, че можеш да продължиш напред, се препъваш в нея? Смятате ли, че хората осъзнават, че този конфликт е божествено подтикван? И разрешението му е по техните сили? Знаят ли, че хората в тази земя са просто пешки от настолна игра, разигравана на масата на боговете?

Превод от английски: Михаил Вапирев

Консултант на превода с малтийски и арабски: Азиз Шакир-Таш

Коментари